Ема Кичева е родител на две деца и ръководител „Корпоративни комуникации“ в Лидл България. Тя е един от участниците в разговора с Константин Вълков, който Асоциация Родители организира утре в Квадрат 500 по повод излизането на новия Пътеводител за родители на тийнейджъри, разработен и създаден от екипа на организацията. За да я представим на аудиторията, помолихме Ема да напише няколко думи за себе си и да отговори на важния въпрос „Какво е да си родител на пораснало дете/ тийнейджър?“
Ето какво ни написа тя:
„Аз съм Ема Кичева:
А. Щастлив и горд родител съм на две умопомрачително смешни и добри деца – Ава на 8 г. и Никола на 13 г.
Б. От над 20 години се занимавам с комуникации. Мисля си – успешно.
Как са свързани А и Б? Допреди година смятах с гордо вдигната глава, че съвместявам ролята и уменията си на комуникатор и тези на родител адски умело. Ами да, какво толкова – пиша взискателен бриф с основни послания за аудитория „деца“ и готово – информационната кампания по дадена тема е готова – имам отразяване в най-важната медия за целта – главите на малките; имам незабавна, при това устойчива ангажираност от тяхна страна – започват да пишат домашни, да четат класическа литература, да подреждат стаи, да казват постоянно „моля“ и „благодаря“ и какво ли още не. А аз и баща им берем с блажена усмивка от плодовете… Много ясно, че Никола ще става в 7 часа в събота сутрин да си пише домашните, какво странно има?
Е, всичко това приключи, когато той реши, че в момента, в който навърши 12 години, рязко ще обърне начина, по който общуваме и съжителстваме в това семейство.
Да, опитвам се през шеги и чувство за хумор да приемам ролята си на родител, да не се взимам насериозно, да си уча уроците така, както очаквам децата да го правят, да осъзная, че не сме ние с баща им в главната роля, а всички сме еднакво важни в този процес. И информационната кампания не е еднопосочна, а напротив – от всички страни.
Прекрасна работа е това да си родител. Знам, че ще бъда също толкова любвеобилна и взискателна като родител и на 94 г. – тъкмо като моята баба, лека й пръст, която казваше „ТиДЖейнърите, маме, са страшна работа“.
Да съм родител на тийнейджър е…
Това е порастване, нова вселена, книга, чиито страници не свършват, тъмна бездна, ненаучен урок, смях, страх, стъписване, въпроси без отговор, отговори без въпроси, надежда, подкрепа и море от ЛЮБОВ.“
