Пропускане на връзки

Георги Блажев: Нека всеки татко е по-интересен за детето си от най-скъпия таблет!

Тази година поканихме Георги Блажев и Владимир Ампов-Графа да се включат в 10-ата юбилейна Седмица на бащата, за да ги видим в една различна светлина, в ролята им на татковци. Няма да крием – изборът, който направихме, има изключителна стойност и тя се крие в думите и посланията, които тези двама татковци отправят към всички бащи.

Днес, в навечерието на 10-ата Седмица на бащата, ви срещаме с Георги Блажев, когото мнозина познават като автор от Пощенска кутия за приказки, а в последно време като панелист в предаването на „На кафе“. Блажев стана татко за втори път само преди дни. Под влияние на тази прекрасна емоция той прие поканата ни да се включи в инициативата на Асоциация Родители и да сподели с нас по своя неповторим начин размислите си върху бащинството и чувствата, които го владеят. За изборите, които прави, за любовта на бащата към детето, за уроците, които иска да предаде на децата си, говори писателят Георги Блажев:

 Честито! Само преди дни стана татко за втори път. Какво почувства? Какво си каза? Какво реши?

Изпитах благодарност за изборите, които съм направил по пътя си, и че те са ме довели до прекрасната ми жена и вече – до това малко чудо, което създадохме. Тъй като е учила при Стефан Данаилов, Ива често ми повтаря едни негови думи: „Животът е щедър“. Звучи простичко, леко наивно дори, но е толкова вярно. Въпреки трудностите и факта, че обитаваме особена държава, в още по-особено време, животът наистина е щедър. Нужни са само старание и емоционална интелигентност, за да си „вземем“.

Гледам те по снимките с бебето и чета думите ти за децата… Идват ми куп въпроси, но най-вече според теб всички бащи ли изпитват тези чувства, но просто малцина успяват да ги изразят и защо се случва така?

Вярвам, че всеки нормален мъж обича децата си и вътрешно знае, че заради тях би издърпал луканка от устата на тигър, ако се наложи. Отделен въпрос е дали успява да им предаде тази любов, да я вербализира красиво. Като че ли мъжът на Балканите все още има спирачки в това отношение. Страх го е да е прекалено нежен и внимателен, особено с момчетата, за да не ги „разлигави“. Аз лично спирачки нямам, даже карам с 200 в тази лента. Непрестанно целувам Боян, който скоро ще стане на 5. Всяка вечер, преди да заспи, му казвам нещо, което си откраднах от една сцена в „Южнячки“: „Ти си умен. Ти си мил. Ти си важен.“ Е, понякога, му казвам и „Стига с тази Снежанка, излезе ми на пъпа“, защото това е любимото му в Спотифай.

 „И съм смирен, и съм благодарен и стържа маловажното, суетното от дъното на тигана“… Направиха ми силно впечатление тези твои думи – кое е маловажното и суетното?

Малоумният сърбеж да доказваш на хора, които не харесваш и чието мнение всъщност не цениш, колко си щастлив и успешен. Нуждата да влизаш в абсолютно всяка битка. Не – не е необходимо да се караш с непознати във Фейсбук. Няма да промениш мнението им, няма да почувстваш удовлетворение и няма да придивижш света дори с милиметър нагоре по еволюционната стълбичка. Съществуват огорчени, озлобени хора, без постижения, които постоянно те канят на гости в душевната им кочина. Не се цапай.

 Какво детство си имал ти? Каква е зависимостта според теб между това какво детство си живял ти и какво детство ще живеят децата ти?

Израснал съм на село (както една дама наскоро отбеляза в коментар под мой пост – „То ти и личи!“) В първи клас натиснах предна спирачка, докато се спускам по баир със синия си беемхикс, и паднах лошо. Бил съм в кома няколко минути. Добре че наблизо е имало хора, които да ме намерят и откарат в болница. Без тях сега нямаше да го има това интервю. Иначе в моментите, в които не изкарвах акъла на нашите, обожавах да чета книги. Спомням си, че веднъж, за да впечатля мой приятел, който ми беше дошъл на гости, извадих всички книги и ги наредих на пода. Ама на целия под, представете си гигантски пъзел от „Игри на волята“! Тогава се фукахме с книги, гледай колко е било хубаво. Нормално е да насочвам Боян към нещата, които са ми носили радост като малък. Но не на всяка цена. Искам да му покажа посоката, не и крайната дестинация.

Присъстваше ли на раждането на децата си и ако да, защо за теб това беше важно?

Бившата ми съпруга роди със секцио месец преди термина. Всичко стана много бързо, чаках пред родилното. Ива имаше дата за предизвикано раждане, защото преносваше. Отидох сутринта и щом влязох в стаята, да си тръгна и да я оставя сама ми се стори най-идиотското и нечестно нещо на света. Реално от 08:00 до 18:30 бяхме заедно. Разсейвах я с глупави истории, четях ѝ сценария за утрешния ефир в „На кафе“, слушахме гласови събощения от приятели, подскачахме върху швейцарски топки… Няма по-свързващо преживяване между двама души, поне аз не съм имал. Моята работа беше съвършено проста – да не припадна. В сравнение с нейната, е смешно да мрънкам и да се изкарвам герой. Но присъствието на бащата в родилна зала е личен избор, предимно на майката. Най-важен е нейният комфорт.

 Какво искаш да оставиш на децата си и кои са уроците за живота, които най-много искаш да им предадеш?

Бих искал да са добри и щастливи хора, колкото и клиширано да звучи. Да открият къде светят най-силно, къде са най-необходими и най-обичани и да останат там. Независимо дали „там“ е човек или място. Да знаят, че не могат да контролират всичко, което им се случва, но как ще реагират на всичко, което им се случва, е изцяло техен избор. И че „той/тя ще се промени“ е най-тъпата любовна инвестиция. Да не мразят, защото омразата, дори провокирана, е отрова, чийто съд е нашето тяло. Да са мили и възпитани в свят, който често награждава грубите и агресивните. И да благодарят с аварийки, когато някой им отстъпи предимство на пътя.

 Голямото ти дете на какво вече успя да те научи?

Още не ме е научил съвсем, но имаме напредък в това да съм „тук и сега“. Падам си оувъртинкър и мозъкът ми често изоставя действието, което извършвам в момента, за да чопли настоящи и евентуални бъдещи проблеми. Игрите с Боян ми носят концентрация. Независимо колко ми е тревожно, се фокусирам в това, което е пред мен: аз съм черната количка, той е бялата, аз съм лошият, той е полицаят, трябва да избягам от полицая, но в един момент той непременно трябва зрелищно да ме хване. Не винаги успявам и се обвинявам за това.

Много деца в днешно време живеят в разделени семейства. Какво е важно да знаят родителите, за да израснат децата им силни, щастливи и успешни хора?

Чел съм изследвания, че когато двама души поемат по различни пътища, това, което може да има негативни последици върху детето им, не е нито раздялата, нито финансовите трудности, а омразата между тях. Подсъзнателно детето решава, че е отговорно мама и тати да се карат и се затрупва с чувство за вина. Затова, колкото и да е трудно, възрастните трябва да намерят път един към друг. Да са отбор, макар и с различни екипи. Това може би е най-сложната и крехка управленска коалиция, с която може да те сблъска животът. Но и ако двамата родители пъхнат егото в торбата и се фокусират в най-важното – щастието и психическото здраве на детето, става по-лесно. Времето помага. Това че в любовта сте били Питър Пан и Капитан Кук, не означава, че в родителството от разстояние не може да сте Шави и Иниеста.

Живеем в турбулентно, някои казват преломно време, как ще обясниш на децата си днешния съвременен свят?

Израснал съм през 90-те. Нямаше социални мрежи, интернет тепърва навлизаше в живота ни. Изградил съм си представата за добро, зло, любов, приятелство, правилно и грешно от „Чернокрилият паток“, „Доктор Куин Лечителката“, „Алф“, един сериал с Освалдо Риос, не му помня името, и книгите, които нашите ми купуваха. Днес децата са изложени на адски, адски много шум: Фейсбук, Инстаграм, Тик-Ток, Снапчат, Ю Тюб, инфлуенсъри, лайф коучове, милиони линкове, половината от които водещи към фалшиви новини, непрестанно бомбардират главите им. В такава какафония е много лесно да оглушееш за вътрешния си глас. Мисля си, че особено през последните две-три години започва да се води мащабна информационна война между овълчените, гневните, рушащите, тези на които им е писнало, от една страна, и аналитичните, толерантните, създаващите, от друга. Надявам се децата ми да застанат от правилната страна на барикадата.

Прие да се включиш в Седмицата на бащата. Защо? Какво е твоето послание към бащите?

Защото намирам кампанията за важна и защото обожавам да съм баща. Винаги съм искал да бъда такъв, а сега сбъднах мечтата си да настъпвам не само момчешки, но и момичешки играчки на пода. Смятам, че колкото по-пълноценно и осъзнато време прекарваме с децата си, толкова по-добре за всички: за нас, като хора, за тях, като оформящи се личности, и за обществото, като сбор от здрави единици. Нека всеки татко е по-интересен за детето си от най-скъпия таблет!

Този сайт използва бисквитки. Можете да ги изключите от настройките на вашия браузър.