Данко Калапиш е директор на 107-о ОУ „Хан Крум“ в София. Той успя да ни отдели от ценното си време, за да си поговорим по важните теми от сферата на образованието. Сподели ни своя поглед върху изпитите в края на годината, разказа ни за инициативите в училището, поприказвахме и за агресията и тормоза сред учениците. За родителите Калапиш споделя, че много разчита на тях и посочва, че училището и родителите са заедно от едната страна на барикадата. От другата са учениците. Вижте още какво ни сподели директорът на 107-о ОУ:
-Г-н Калапиш, актуалната тема в края на учебната година, както обикновено, са всички видове изпити, които полагаха децата през последните седмици. Какъв е вашият прочит на резултатите до момента?
– Мога да кажа, че четвъртокласниците в нашето училище се справиха много добре. Не обичам да правя генерализации, но резултатите варират на регионално и национално ниво и това е така, защото не всяко училище дава равен старт.
-Всъщност днешните четвъртокласници са тези, при които започна Ковид. Това даде ли отражение върху представянето на децата?
-Не, не мисля. Но съм убеден, че Ковид оказа влияние на децата, които сега завършиха седми клас. Те са всъщност първите, които нямаха Национално външно оценяване в четвърти клас и те реално не знаят какво е изпит. Като подготовка също претърпяха негативи, защото дълго време не ходеха на училище. Смятам, че това ще се отрази на резултатите в национален мащаб. Освен това изпитът по математика беше тежък, по-тежък в сравнение с предишни години. Но тук има и друг фактор. Да не забравяме, че това е най-големият набор от 2000 г. насам. В този смисъл е нормално изпитът да е по-тежък, защото очакваме подборът да е по-труден, борбата за елитните училище е по-сериозна.
-А как оценявате изпита по Български език и литература?
-Децата не възприеха разказа „Ева, която расте и се смалява“ на Иванка Могилска за разлика от нас, възрастните, които много го харесахме. Разказът беше нестандартен и за тях беше странен.
-Виждам, че сте заети с проверяване на някакви работи. Разкажете повече, споделете за интересни инициативи във вашето училище?
-В момента проверяваме работите от националното ни математическо състезание „Еврика“, което ние организираме. Тази година имахме 400 участници. Най-новата ни инициатива е от понеделник, Здравка Евтимова ни беше на гости. Тя проведе прекрасна дискусия със седмокласниците. Те бяха суперактивни, оказа се, че я познават, че познават нейни произведения. Аз много се впечатлих от един скромен и талантлив човек, който всъщност работи като преводач към Министерство на отбраната. Надявам се някой ден да я включат в учебниците, при положение, че в САЩ и Дания например е включена. Миналата седмица пък имахме събитие с Физическия факултет на тема радиоактивност и ядрена енергия, нещо, което беше изключително интересн0 за децата. Организираме много неща, стараем се да дадем допълнителна стойност на образованието.
-От доста години сте в системата на образованието, от 11 – като директор. Как се промениха децата през това време?
-В системата на образованието съм от повече от 20 години. Много е голяма разликата между децата днес и децата преди 20 години. Децата преди 20 години нямаха дигитални умения и живееха в реалния свят. Днешните деца са дигитални и те живеят в техния дигитален свят. Преди децата говореха, сега пращат снимки и картинки. Въпреки това вярвам, че ние сме тези, които трябва по някакъв начин да се нагодим към тях.
-Каква е ролята на родителите и учителите в тази ситуация? Какво трябва да правим?
-Няма рецепта, трябва да се нагаждаме спрямо тях, да ги стимулираме да са навън, да са с връстници, да общуват повече помежду си. Общуването помежду им става все по-трудно…
-Понеже говорим за дигитални деца… Те притежават ли дигитални умения?
-Не. Аз преподавам информационни технологии и мога да кажа, че не притежават дигиталните умения, които се очаква от тях на учебно ниво да притежават. Те разполагат с един набор от умения, които включват умения за работа със смартустройства, приложения, игри. Затова се учим на другите неща – да пишат текстов документ, да правят презентации, да работят с операционна система. Aз преподавам в реално време във виртуална среда чрез Teams.
-Училищната среда е динамична. Умеят ли децата да преодоляват трудните ситуации и да разрешават конфликтите помежду си?
-Те взаимодействат помежду си много по-трудно от преди. По-трудно се създават приятелства и трайни взаимоотношения. Самоконтролът им е все по-чужд. Това е така, защото не общуват реално, а дигитално, където няма толкова емоции. В нашето училище много работим с психолози именно в посока на изграждане на по-силен личен контрол върху емоциите.
-Как се справяте с агресията и тормоза сред учениците?
-Агресия и тормоз са много силни думи. Това, което се случва в училището ни, аз не го квалифицирам като агресия и тормоз. Както казах, за мен това е по-скоро поведение, което се характеризира с липса на самоконтрол. За да има агресия и тормоз, трябва да има целенасочено действие. В повечето случаи говорим за невъзможност да владеят емоциите си на чисто емоционално ниво.
-Вашето училище е партньор в проекта „Социални компетенции и основни права за превенция на тормоза“. Какви бяха вашите мотиви да се включите в прилагането на една иновативна методика за превенция на тормоза?
-На първо място, защото вярвам, че трябва да се развиваме и да подобряваме квалификациите си постоянно. Дори да не говорим за агресия и тормоз, похватите и инструментите за преодоляването на трудните ситуации са еднакви, психологически погледнато.
-Вече имаме правителство. Какви са очакванията ви по отношението на образованието?
-Вече имахме среща с новата власт, на която поставихме важните за нас приоритети-промяна на учебната програма, повече практически занимания, намаляване на административната тежест на учителите, създаване на система за квалификация на учителите. Надяваме се приоритетите ни да станат и приоритети на министъра, тъй като той ни дава надежда, той е наясно с проблемите, той е професор по образователен мениджмънт. Зам.-министри са наши колеги, директори на елитни училища, така че разчитаме много на този политически екип в министерство на образованието.
-Вие имате религиозно образование. Има ли място религията в училище?
-Да, това е първата ми специалност. Аз смятам, че определено има. От другата година ще имаме факултативна дисциплина Религия и православие, която ще се изучава от втори клас. Имаме вече много интерес, записани са 120 ученици. Това ще бъдат часове по нравственост и морал. Нашата идея е да направим децата добри хора, а не вярващи. Вярата всеки избира сам.
