Автори: Д-р Хелън Норман, старши изследовател, Център за отношения в заетостта, иновациите и промяната, Университетът в Лийдс (Водещ изследовател в проекта PIECE) и -д-р Джеръми Дейвис, директор Комуникации, институт за бащинство (Съизследовател)
Нека се замислим какво знаем за ролята на бащата в това да подкрепя децата в ученето и развитието им – и какво друго бихме искали да открием.
Вече знаем че…
- Включването на родителите в ранната грижа за детето е критична за подкрепата на детското развитие – но този извод е направен в голяма степен от изследвания, проведени с майки или с родители по-общо
- Нямаме достатъчно доказателства, които да покажат дали и как бащите влияят на образованието на децата си, независимо от майките; и дали въвличането на бащите е специално важно за момчетата, момичетата, или за специфични етапи от живота на детето независимо от пола
- Предишни изследвания с майки установяват, че тяхното участие в образователни или „структурирани дейности“ с детето (напр. четене, спортуване, занимания с изкуства или занаяти) се асоциира с по-добри оценки в началното училище и когнитивни умения, за разлика от участието им в „неструктурирани дейности“ (напр. гледане на телевизия и играене на компютър) (за пример вж. Дел Боно и др. 2016; Фомби и Музик, 2018; Хсин и Фелфе, 2014; Фиорини и Кийн, 2014)
- Все пак бащината грижа в предучилищна и училищна възраст би могла потенциално да има различни последствия за развитието на детето, като подкрепя прогреса в дадени академични предмети, като помага да се преодолее разликите между половете в постиженията и/или намалява подриващите ефекти на бедността.
Знаем също, че когато някои британски деца отидат в началното училище, неравенствата в техния образователен опит са дълбоки, добре установени и вероятно ще продължи да ги има.
През 2018 Департаментът по образованието докладва, че повече от четвърт (над 25%) от децата в Англия не са били готови за началното училище, защото са под очакваното ниво на общуване и грамотност. УНИЦЕФ (2018) подрежда Обединеното кралство сред последната една трета от 41 от най-богатите страни на света за неравенства в началното образование.
В образованието има постоянстващи неравенства. Момчетата се представят под очакваното ниво във всички области (вж. Мурхед 2019; Адок и др. 2016), а момичетата се представят по-зле в науките и математиката. Децата от по-бедни семейства постоянно се справят по-зле в училище от своите връстници (вж. Хътчинсън 2019; Уийл 2019).
Според скорошни проучвания, тези неравенства са били влошени от затварянията поради КОВИД19. Проучване, поръчано от Киндред, благотворителна фондация, която работи за подобряване на ранното образование и детското развитие, установява, че рекорден дял от деца са започнали училище без да имат базови умения.
Изследване сред повече от 500 британски начални училища установява, че почти половината (46%) деца, които са започнали училищно обучение не са били готови за него, в сравнение с 35% през 2019. Според учителите основната причина за това е по-малкото време, прекарано в детската градина, което се дължи на рестрикциите заради затварянията.
Но могат ли родителите – или по-конкретно бащите – да направят нещо повече, за да помогнат? Изследване, включило повече от 500 семейства с деца на възраст за детска градина установява, че когнитивните и социално-емоционалните резултати са били подобрени при децата, при които родителите са се занимавали с „обогатяващи дейности“ заедно с децата си по време на локдауна, като четене, изкуства и занаяти или градинарство. Изследването показва нарастване на речниковия запас на децата и когнитивни умения, свързани с гъвкавост на ума и самоконтрол, което се е наблюдавало по рядко при децата, които по-малко време са се занимавали с подобни неща.
Децата от по-слабо привилегировани групи може да нямат достъп да ресурси, които да им дават възможности за такива обогатяващи дейности – като книги, подходящи за възрастта им и градина в двора – може ли да има други дейности за деца и родители, които да помогнат на децата?
Изследването на Fatherhood Institute “Бащите през локдауна: неразказаната история”, базирано на национална представителна извадка от около 2000 бащи през пролетта на 2020 г., по време на локдауна показа, че бащите в семейства с двойки от всички социо-икономически групи:
- Прекарват повече време с децата си (78%)
- Прекарват повече време от обикновено за учене у дома и помагане с домашното (68%)
- Благодарение на опита, се чувстват по-добре подготвени да подкрепят децата си в ученето и образованието (57%, а дори и сред бащите от по-непривилегировани групи резултатът е 50%)
Това увеличаване на включването на бащите в грижата за децата потенциално може да има позитивен ефект върху образователното им развитие. Важно е тази връзка да се установи, като се има предвид, че постиженията в ранна възраст може да е формиращо за образователното развитие и оттам бъдещи перспективи и възможности за прогрес към висше образование и заетост (вж. GEO 2019; BEIS 2018; Хътчинсън 2019; HoC Education Committee 2019).
Нашето ново изследване, PIECE (Включване на бащите и ефектите му върху образованието на децата), финансирано от Съвета за икономически и социални изследвания, ще проведе първият лонгитюден емпиричен анализ в Англия, който ще изследва отношението между включеността на бащите в грижата за децата и постиженията на децата в началното училище.
Ще анализираме свързана лонгитюдна информация от изследването „Кохортата на милениумите и националната база данни, за да получим богати и нови детайли за домакинствата и икономическите обстоятелства, възприятието на учители, родители и деца за академичните възможности на децата и детайлна административна информация за нивото на постиженията на децата според националната програма.
Ще се фокусираме върху това как включването на бащата може да повлияе върху постиженията на децата в пет предмета от националната програма (английски, математика, наука, изкуство и дизайн и информационни и комуникационни технологии) докато децата напредват / на три ключови етапа от началното училище – профилът на основата за ранните години (на възраст 5 г.) и оценяванията на ключови етапи (на 7 и 11 г.)
Ще търсим:
- Дали включването на бащата увеличава постиженията в началното училище и на какъв етап от живота на детето то е най-важно
- Дали включването на бащите в грижата за детето има различни ефекти за момчетата и за момичетата
- Дали включването на бащите помага да се намалят известните досега негативни ефекти на бедността върху образователното развитие и
- Какви типове дейности между бащи и деца имат най-големи ефекти
Анализът ни ще има предвид и включването на майките, за да се установи дали бащите имат подобен или по-силен ефект върху образованието на децата си.
Екипът на проекта ще се води от д-р Хелън Норман (Университета в Лийдс), д-р Джеръми Дейвис (Институт за бащинство) и професорите Марк Елиът и Колет Фаган от Университета в Манчестър.
Проучването ще надгражда върху предишен проект, воден от д-р Хелън Норман, който изследва какви са факторите, които влияят върху включването на бащите, в партньорство с “Работещи семейства.
Докато проектът се развива, ще провеждаме събития, на които да се консултираме с учители и други професионалисти в образованието – и с бащи – за да създадем набори от инструменти, насочени към това да подкрепят татковците да извадят възможно най-доброто от тяхното потенциално позитивно влияние върху ученето на техните деца.
