Пропускане на връзки

Cancel културата и защо е важно да обмисляме какво споделяме онлайн

Дигиталният свят играе ключова роля във формирането, поддържането и налагането на трендове, жаргони и начин на живот, но освен тези неща се появяват и нови социални феномени. Така наречената „cancel култура“, или ако я преведем на български “култура на отмяната, отхвърлянето”, е нещо повече от тренд в социалните мрежи – това е социално явление, което обхваща и преобразява начина на комуникация и споделяне на мнения в нашия дигитален век.

Cancel културата представлява обществен феномен, при който група хора през социалните мрежи, изразяват несъгласие с действията и/или думите на определена личност, продукт или идея. Този феномен се изразява не просто и само в несъгласието на хората, той прераства в публично унижение, осъждане, бойкот, а дори може да се стигне и до загуба на професионално развитие.

Със своето разрастване cancel културата неизбежно поражда вълнения, но и противоречия. Докато едни я възприемат като инструмент за промяна и социална справедливост, други я критикуват, защото ограничава свободата на изразяване и предизвиква страх от „грешни“ мнения.

Социалните мрежи предоставят пространство за широк обмен на идеи. В тях може да споделяме всякакви идеологии и да откриваме хора, споделящи нашите интереси и разбирания за света. Но cancel културата, въпреки че има за цел да привлече внимание към недостатъците и несправедливостите в обществото, често поставя под въпрос свободата на изразяване. Понякога линията между изразяване на несъгласие и целенасочено унижаване и подигравка е тънка. Разясняването на границите е от съществено значение, за да сме сигурни, че критиката е конструктивна и не води до ненужна деградация на диалога и не ограничава свободата на изразяване.

Въпросът дали cancel културата е етично обоснована предизвиква сериозни размисли и разнообразни гледни точки. В основата си cancel културата представлява акт на колективно изолиране или отхвърляне на индивид или идея поради изразената им позиция или поведение, което е в разрез с определени социални стандарти.

Някои аргументи за етичността на cancel културата подчертават правото на обществото или индивида да реагира на изказвания или действия, които възбуждат общественото мнение. Акцентът тук често е върху необходимостта от поемане на отговорност при свободата на изразяване и създаването на общество, което не толерира подигравки, дискриминация или насилие.

Най-често обект на cancel културата са инфлуенсърите. Те, като известни личности в социалните мрежи, имат досег до голяма аудитория. Поради това вероятността заради едно грешно изказване феновете им да се обърнат срещу тях е голяма. Освен това наблюдаването и подчертаването на техните грешки, заедно с високите очаквания към тях за перфекционизъм, могат да доведат до несправедливи атаки. Но не винаги те биват канселирани без причина. Голямата слава носи със себе си голяма отговорност и трябва да се внимава с това какво споделяме в интернет и какво казваме.

С разрастването на cancel културата, възниква въпросът за необходимост от реформи и подобрения в начина, по който обществото обсъжда и реагира на проблемите. Институции и образователни организации могат да играят ключова роля във формирането на нов подход, подчертавайки важността на конструктивния дебат, взаимното уважението и обогатяващия разговор. Предложенията за реформи могат да включват обучения по етичност и правилна комуникация в медиите, поощряване на отворен диалог и създаване на платформи за конструктивни обсъждания.

За постигането на тази цел ключови елементи са активното слушане и готовността за разбиране на различните гледни точки. Осъществяването на диалог, който стимулира откритост и взаимно разбиране, е от съществено значение. Разнообразието в изразяването на мненията трябва да бъде подкрепено и насърчавано, особено у децата, като се вземат предвид не само различията в гледните точки, но и в опита, културното наследство и социалната среда.

„Както всички знаем, наскоро в България един известен инфлуенсър бе засегнат от cancel културата. Реномето му беше сринато. За всичко, което качваш онлайн, което записваш, винаги ще носиш отговорност. Ако сега си на 16 и се снимаш с някакъв смешен плакат, впоследствие може да се окаже, че той не е политкоректен. След години той ще те преследва, ще носиш отговорност за него. Затова е много важно хората да осъзнават какво качват в онлайн пространството, да знаят, че то остава там, да са предпазливи. Всичко започва с възпитание и формирането на критично мислене у потребителите – дали са на 10, 15, 50 години“, казва Николай Петков, представител на българската компания за киберсигурност Centio #Cybersecurity.

В заключение, cancel културата ни изправя пред предизвикателството да балансираме между свободата на изразяване и отговорността в дигиталното пространство. Докато тя може да бъде добър метод за налагане на справедливост, подчертавайки социални проблеми, то ние трябва да се стремим и към конструктивен диалог и взаимно приемане. Инфлуенсърите, като ключови фигури, трябва да осъзнават влиянието си и отговорността, която носят. Променяйки начина, по който обществото реагира на проблемите, можем да създадем по-добро и приемащо дигитално общество, където свободата на изразяване е съпътствана от взаимно уважение и стремеж към разбирателство.

Автор: Димана Додова

Този сайт използва бисквитки. Можете да ги изключите от настройките на вашия браузър.