Още от съвсем малки за децата е добре активно да участват в ежедневните дейности на семейството и да се запознават отблизо с някои, съобразени с възрастта им задължения. Опитът, който получават чрез ангажирането в дейности от света на „възрастните“, е съществен за развиването на важни качества и умения като например кооперативност, самостоятелност и поемане на отговорност.
Мисля, че не само няма да отнемем от детството им, но ще им помогнем да растат уверени в собствените си възможности.
Разбира се, изискванията трябва да са съобразени с възрастта и специфичните особености и възможности на всяко дете, но можем да мислим за това как да ангажираме детето в дейностите от ежедневието още от ранна детска възраст – след 1-2-годишна възраст. Много по-лесно ще е за детето да се справя със задълженията си в по-късна възраст, когато отрано и постепенно е било въведено в поемането на отговорност.
Възпитаването в самостоятелност и отговорност обикновено е труден и продължителен процес, изискващ търпение и от двете страни. Правилото е, че ако децата виждат родителите си да поемат отговорност за изпълнението на различни задачи и дейности, то те по-лесно ще се приобщят към идеята самите те да имат домашни задължения.
1-2 години
В тази възраст детето изследва света около себе си внимателно и „регистрира“ всяка мимика, жест или действие на родителя. Тогава трябва търпеливо да му показваме къде например се подреждат неговите дрешки и играчки. Постепенно можем да започнем да изискваме от малкото дете да прави заедно с нас това, което сме му показали.
3-5 години
Детето между 3 и 5 години е все по-любопитно, интересите му вече са насочени към всичко, което се случва вкъщи. Можем да стимулираме интереса му да участва в приготвянето на вечерята, а след това да помогне с подреждането на масата, например. На тази възраст започват да се изграждат основни хигиенни навици, които в началото се усещат като задължения. Очаква се, че децата на тази възраст могат да се справят в известна степен и с подреждането на собственото си шкафче с дрехи, като това може да се превърне в забавна игра.
6-7 години
С тръгването на детето на училище започва по-сериозното формиране на рутинни навици и поемането на повече домашни задължения, свързани с поддържането на реда в детската стая (оправяне на леглото, подреждане на къта за учене и игра) и помощ с почистване на масата след хранене, събиране на боклук и т.н.
Не можем и не бива да очакваме от децата да бъдат перфектни помощници – изискват се обяснения, време и много внимание, докато успеят да свършат поставенaта задача добре. Идеята е да започнат да развиват у себе си отговорност, подреденост, структурираност на действията и не на последно място – търпение. В някои случаи задачките няма да бъдат изпълнявани както се изисква, а в други – направо ще са отхвърлени. Това е част от процеса на поемането на отговорност. Не трябва да забравяме, че целта на изпълнението на поставените задачи е да се развиват ценни качества у детето, а не детето да се обучи да бъде реален помощник в дневните ангажименти. Неуспехите в изпълнението не бива да се порицават, когато е видимо желанието на детето да помогне, защото именно чрез грешките си то се учи да се усъвършенства и да търпи неудоволствието от провала. Не само удовлетворението от резултата, но и самите вложени усилия засилват усещането му за значимост и автономност.
Важен е и начинът, по който ще стимулираме децата да помагат – когато се поставят задачи, тонът трябва да е мил и подкрепящ, но едновременно с това респектиращ. Грубото и заповедническо отношение не само няма да работи, но най-вероятно ще нарани детето и ще го откаже, а ако все пак изпълни задачата, това ще е поради страх от наказание. За да имат положителен резултат усилията ни да научим детето да поема отговорност, подходът ни трябва да е устойчив, уважителен и любящ.