Какво всички татковци трябва да знаят за модерното бащинство?

February 22, 2022
  • Родителски Хъб

Текстът е откъс от „Бащинството: подробно ръководство. Раждане, бюджет, ориентиране в ситуацията и как да станем щастливи родители“, книгата за родителство на “Fatherly

Снимка – илюстрация на Конър Нолан за Fatherly

___________________________________________

Баща ви не е знаел нищо. Добре, почти нищо – поне почти нищо за това какъв ефект би имал той върху живота ви. Когато сте се родили, той е имал бегла идея за това с какво е можело да допринесат неговото присъствие и участие. И вие сте наследили същата бегла идея. Сега я обмисляте, и тя е някаква неразличима маса, нешлифован диамант. Усещате, че от нея може да излезе нещо безценно, но дори и първият опит за шлифоване изисква решение, за което може още да не сте готови. В крайна сметка, не знаете нищо за шлифоването на диаманти.

Може би баща ви ви е обичал, може и да не е. Независимо дали е бил там, или е отсъствал, дали е бил разбиращ или строг, „добър“ или „лош“ според вас, той най-вероятно не е знаел с какво разполага – защото не е имало кой да го научи как да го оформи.

Като други преди него, той е преминавал през опита на бащинството, като се е опитвал да пречисти грубия бял камък и да го накара да заблести. Някой просто е трябвало да му помогне да открие точните ъгли.

От 1950 г. насам правителството на Съединените щати е похарчило грубо 600 милиарда долара за програми на НАСА, близо 10 милиарда за събиране на данни за майките, и 15-те милиона дребни монети, намерени между възглавниците на дивана са отишли за изследвания, свързани с бащинството. Но голямата част от тези изследвания са проведени през последното десетилетие. Всичко това идва да покаже, че човечеството знае повече за Алфа Кентавър, отколкото дали твоят старец е успял да те съсипе.

Искате ли да знаете какво ще се случи в момента, в който детето ви се роди? Не много. Докато раждането освобождава окситоциново наводнение в мозъка на жена ви, претоварвайки я с толкова дълбоки чувства на любов, че тя реве, та се къса в болничните чаршафи, вие можете да се изкушите да проверите резултата на Кафявите от Кливланд (спойлър: губят). Може да имате чувството, че това върви срещу одобрения сантиментален и общоизвестен наратив – „Първия път, когато видях това лице, целият ми свят се промени“ – но опитът от раждането е толкова уникален и различен като мъжете, които го преживяват. Внезапната любов може и да се случи, но тя не е задължително нормата.

И кога мама подава окситоцина на татко? Когато му подаде бебето. Мъжете получават биологични предимства от това да са бащи, само когато започнат да се грижат за децата си. Колкото и странно да звучи, тези първоначални мръсни пелени са лекарството, което води към грижата. Ще искате още. Но само ако продължавате да го правите. И това продължава завинаги: дете и татко си предават хубавите чувства напред назад, като бутала, докато, ако всичко върви добре, първият произнесе искрена и дълбока реч на погребението на втория. Но таткото трябва да започне нещата, защото ръчичките на детето са много мънички, и защото това е единственото нещо, което абсолютно и единствено знаем, включително от оценките на колеги-татковци и изобщо: каквито и наистина хубави вибрации да има, те трябва да започнат от вас.

И ако баща ви не е знаел нищо, е бил особено на тъмно за нещата, които е знаел – което всъщност е било много. Общо взето, той си е родителствал през цялото време. И  -изненада – пред повечето време той вероятно се е справял добре. Боричкането е родителстване, гледането на телевизия с вас е родителстване; говоренето с майка ви на вечеря е родителстване. Бащинство, това значи да съществуваш – да съществуваш такъв, какъвто си. Защото е факт, че човекът, който сте (бил) преди да имате дете, няма да бъде чувствително различен от човека, който сте след като имате дете. И този човек е моделът, върху който детето ви ще се упражнява, за да се учи как се живее в света. Така че, да станеш добър баща, това значи да опознаеш себе си, и да насочиш всичко добро, което видиш в себе си към нещо, което е по-добро от теб. Любовта е това.

Но любовта не винаги е лесна, и да бъдеш любящ родител може да бъде още по-трудно. Лесно е лошите моменти (а такива ще има) да затъмнят чудото, че отглеждаш друг човек. Някои татковци не просто така излизат за пакет цигари и решават да не се върнат. Някои хора оставят трудните времена да ги подлъжат. Някои хора попадат в капана да мислят, че родителството винаги ще бъде трудно и че те никога няма да го надмогнат.

Имате около 18 години да бъдете наистина активен и ефективен баща. Ако сте късметлия, връзката с детето ви ще продължи да цъфти и когато те пораснат, а вие остареете. А ако сте наистина късметлия, ще ги видите как се оправят в живота.

Но тези 18 години минават толкова бързо… И ако загубите себе си само в трудностите, изпускате дълбоката красота на това как детето ви се превръща в личност. Ще го/я погледнете един ден, и там срещу вас ще стои мъж или жена и ще си мислите: „Какво, по дяволите, стана?“

Спомняте ли си беглата идея на баща ви за бащинството? Ами вашата? Няма някаква велика тайна в това да превърнем тази идея в знание за бащинството. Всичко, което е нужно, е да присъствате, да бъдете там. Всичко, което е нужно да направите е да спрете понякога и да наблюдавате някой наглед съвсем всекидневен и обикновен момент. Защото никой момент не е наистина обикновен – всеки съдържа размяна на погледи, момент на общуване, или докосване, което поставя основите на личността на детето ви.

Целта на тази книга е да ви помогне да създавате, разпознавате и признавате тези моменти. И фактът че я държите в ръце е особено добър знак, че сте на правия път. Не се потете над това, което не знаете, защото ако познавате себе си, познавате и бащинството.

„Бащинство“ е налична на 9.11.2021 г.

Създадено отAmmuse logo