Снежка: „Семейството е един спокоен пристан, на който акостирам в края на всеки стресиращ ден“

April 15, 2022
  • Родителски Хъб

Всеки знае, че децата са ангажимент 24/7. Нямат копче за изключване или за намаляване на звука, не можеш да ги паркираш в гаража и да ги извадиш, когато ти потрябват. Да се нагърбиш с отговорността да отгледаш дете, че и повече от едно, може да изглежда плашещо. Ами кариерата? Ами свободното време? Ами мечтите за личностно развитие, в края на краищата!? Трябва ли да се откажеш от тях!?

________________________________________________________________________________________________________________________ 

В рубриката ни „Родител по 4“ този път се срещаме със Снежка Каратотева, ландшафтен дизайнер и майка на 5 деца.

Как би се представила?

Аз съм Снежка, занимавам се с ландшафтен дизайн, детски площадки и ботаника напоследък, защото работя в ботаническа градина. 😊 Майка съм на пет деца, което обяснява интереса ми към игралните площадки.

Как така се оказа родител на толкова деца? 😊 Разкажи ни за тях.

Подсъзнателно винаги съм искала деца, без да конкретизирам колко и кога, толкова ми харесва усещането да имам до себе си друго, малко човешко същество, което е комбинация от мен и съпруга ми и въпреки това съвсем различно и от двамата.

Децата ни са две момчета и три момичета, родени в продължение на 16 години. Имат разнообразни интереси – от програмиране, през рисуване и анимация, до художествена гимнастика и плуване. Едно от децата обича да прави торти и смята да се развива като сладкар, а най-малкият има интерес към техниката, по-специално към багерите и роботите.

Големите трима са вече пълнолетни (третото става на 18 следващия месец) и вече не мога да говоря за тях точно като за деца. Всички са толкова самостоятелни и отделни личности, че ми е неудобно да ги описвам повече без тяхно одобрение.

Казват, че да си родител означава да пуснеш сърцето си да живее извън тебе. По-различно ли е да си родител х5? Повече ли са страховете? Повече ли са изпитанията?

Това за сърцето извън теб го усещам съвсем ограничено време. Някак още твърде скоро след раждането всяко дете проявява своя характер и самостоятелност, че не мога да го възприема като част от мен. Но страховете и изпитанията си ги има, някои се възприемат по-леко след първото, други с всяко следващо дете ме смразяват все повече. Страхът от болести малко се тушира като придобиеш опит, но страхът от сблъсъка с образователната система се засилва. Опитът помага да се справяш по-лесно с битовите изпитания, да не се стряскаш от ежедневните трудности, но си остава безпокойството как детето ще се впише в света, в съответния момент.

Кое е най-трудното в една пълна къща?

Битовизмите са трудни. Поне в нашето общество е трудно да осигуриш подходящ дом и достатъчно средства за поддържането на голямо домакинство. И от това да не страда някой от членовете на семейството – дали родител, който се претоварва от работа и няма време за децата, дали някое дете, чиито нужди не са посрещнати навреме и адекватно, дали самото жилище, за което не остават време и средства за подобряване на средата. Но тези проблеми ги има във всяко семейство, просто при големите семейства рискът е по-голям да се проявят.

А има ли предимства голямото семейство?

Със сигурност! Първо, докато са малки, децата винаги има с кого да си играят. На родителите също никога не им е скучно. Имаш възможност да сравняваш кои родителски похвати работят, в кои случаи, при какви характери. Учат се на толерантност от рано. Освен това, многото деца не означава повече конфликти, а напротив – ако някой на някого се разсърди, винаги има друг наоколо, който да съчувства, да помирява, да разсейва. Е, по-трудно е да те оставят на мира, но не е невъзможно.

По-късно, когато големите деца пораснат, вече имаш реална възможност за аутсорсване на много задачи, винаги има кой да ти донесе забравени вещи в училище или на работа, да ти отвори, ако си си забравил ключовете. Нямам проблем да оставя малкото дете на някое от по-големите при нужда, без да търся външна помощ. Семейството става един спокоен пристан, на който да акостираш в края на всеки стресиращ ден.

Има ли нещо, което държавата и обществото могат да направят, за да подкрепят семействата с повече деца?

Мисля, че би било полезно да променим отношението към децата, така че да станат по-пълноправна част от обществото, което би се отразило и в отношението към семействата с много деца. Да не считаме децата за огромно бреме през всичките 18 години до пълнолетие. Да им признаваме възможността да допринасят за обществото на по-ранна възраст. Което би означавало и да им дадем повече права на по-ранна възраст, но и да имат повече формална отговорност от по-рано. Като не говоря за гласуване от 16 години, поне не на първо време. Но категорично да се осигурят условия за самостоятелно придвижване и оставане сами преди 12 години, улеснени процедури за работа през ваканциите, почасова работа, стажове.

Да се отнасяме към конфликтите, в които са замесени деца, без да ги инфантилизираме. Примерно, най-честият случай – деца на някаква възраст, играейки, или дори просто общувайки шумно, влизат в конфликт с възрастни, които изискват тишина и спокойствие. В повечето случаи ние, възрастните, поляризираме мненията между едната крайност – децата да си знаят мястото и да не нарушават спокойствието на големите, или обратното – да оставим децата да си правят каквото и както решат, въпреки че обективно може да вредят на някой друг. В единия случай децата са ощетени от игра, в другия се толерира обществено недопустимо поведение.

Вярвам, че има начин, спрямо конкретния случай и възраст на децата, да се разглежда обективно проблема и да се намери начин за решаването му в полза и на двете страни, с участието на самите деца. Така че да са посрещнати нуждите на децата от игра, физическа активност и социализация, но и да са съобразени с обществения ред. Може би е хубаво да има някаква обществена служба, някакъв детски омбудсман, който да бъде медиатор при конфликтни ситуации с деца, така че да може да се вземе предвид тяхното мнение. Става въпрос за превенция на хулигански и агресивни прояви от младежи, които може да се избегнат, ако са адресирани навреме и по подходящ начин.

Ролята на държавата за подкрепа на многодетните семейства би била да осигури спазване на законите, особено в трудовите взаимоотношения и защита на плащанията към частни лица. Всеизвестно е, че майките на малки деца, независимо от броя им, са сравнително нежелани и по-ниско платени на трудовия пазар. Държавата следва да осигури повече възможности за работа на непълен работен ден, почасова работа и самоосигуряване. Това трябва да се обвърже и с разумно заплащане и осигуровки така, че родителите да имат по-голям избор и възможност за осигуряване на доходи за поддържане на по-голямо домакинство. 

Как намираш време за нещата, които правиш? Не са ли ощетени децата ти от това, че вниманието ти е погълнато от други неща? Не страдат ли другите ти занимания от това, че децата имат нужда от тебе?

Опитвам се да включвам семейството, особено децата в работата ми. Когато е възможно, ги вземам на обекти, в командировки, при доброволчески дейности. Правя компромиси – веднъж жертвам работата, друг път – времето с децата, когато, както се случи. В миналото съм работила много през нощта, за да мога да съм на линия с децата през деня, но това невинаги работи, причинява дългосрочен стрес и се отразява зле на здравословното състояние.

Имаш ли несбъднати мечти? Ако имаше пълната свобода да избираш, с какво би се занимавала?

Имам, разбира се. Постоянно мечтая за някакви грандиозни неща. Но най-ясната ми мечта е да живея в планината, сред вековни иглолистни гори и да посрещам гости, да отглеждам растения. Пътуванията също са ми мечта – да посетя много природни забележителности, събития, фестивали на разни места по света.

Ако имам пълна финансова свобода, бих създала голяма нова тематична градина, пресъздаваща всички природни местообитания. Малко е банално така описано, но за мен би било вълшебство.

Какво би казала на хората, които се колебаят дали да имат (още едно) дете?

Да последват инстинкта си – това носи удовлетворение. Трудности има при всеки избор. Винаги е хубаво да се запознаеш с нова личност, особено ако си ѝ помогнал да дойде на света!

Създадено отAmmuse logo