Tеодора: "С четири деца няма как да не запазиш приключенския дух и страстта към живота"

February 14, 2022
  • Родителски Хъб

Всеки знае, че децата са ангажимент 24/7. Нямат копче за изключване или за намаляване на звука, не можеш да ги паркираш в гаража и да ги извадиш, когато ти потрябват. Да се нагърбиш с отговорността да отгледаш дете, че и повече от едно, може да изглежда плашещо. Ами кариерата? Ами свободното време? Ами мечтите за личностно развитие, в края на краищата!? Трябва ли да се откажеш от тях!?

________________________________________________________________________________________________________________________ 

В рубриката ни „Родител по 4“ този път се срещаме с Tеодора Радославова, майка на 4 деца.

________________________________________________________________________________________________________________________ 

Как би се представила?

Aз съм Теодора. На 47 години. По образование актюер. В момента ИТ-продуктов мениджър. Майка на 4 деца. Любител фотограф.

Как така се оказа родител на толкова деца? 😊 Разкажи ни за тях!

Винаги съм искала да имам повече от стандартния брой 2 деца. Като дете мечтаех да съм част от онези много шумни и многолюдни италиански семейства, където всеки се кара с някого, но и всички си помагат и си пазят гърба. Като от „Кръстникът“. Съдбата ме събра с мъжа ми, който има същото светоусещане за децата и броя им.

Какви са децата ми – ами, прекрасни! Не защото са най-добрите, лесните и послушни на света, а защото са невероятно различни едно от друго не само по възраст, но и по характер, очаквания и потребности. Защото са животът, буквално. Силата, която ме потиква да съм млада, енергична, любопитна, критична, мислеща, но и търпелива. Изобщо, защото ми помагат да съм по-добра версия на себе си.

Казват, че да си родител, означава да пуснеш сърцето си да живее извън тебе. По-различно ли е да си родител х 4? Повече ли са страховете? Повече ли са изпитанията?

Мисля си, че без значение бройката деца, никой родител не е опериран и не притръпва към стандартните родителски страхове – болести, емоционални несполуки, провали... И математически погледнато би следвало да са умножени по 4. Но, всъщност, не е точно така, защото плюсът на голямото семейство е винаги да имаш под ръка някой, който ти е близък и с когото можеш да споделиш. Родителят, т.е. аз, не съм единственият утешител на разбити сърца и целувач на ожулени колене. Дори невинаги съм предпочитаният.

А да пуснеш сърцето си да живее извън теб е най-хубавото нещо, което може да направиш с живота си. Реално това осмисля съществуването ти. Да го пуснеш 4 пъти, в 4 различни същества, това си е запазено място във вечността.

Кое е най-трудното в една пълна къща?

Да си чуеш мислите… 😊 Понякога човек иска да остане сам със себе си, а това в една пълна къща е предизвикателство. И да си управляваш времето, разбира се. Винаги искам да направя повече неща, отколкото ми стига. Ако можеше да се приеме закон за многодетните родители денонощието да е по 36 часа, щях и тях да уплътня...

А има ли предимства голямото семейство?

Мога много дълго да говоря за предимствата. Аз несъзнателно вече изредих част от тях, отговаряйки на предните въпроси. За децата – подкрепят се, имат гръб, имат на кого да разчитат, с кого да споделят. Даже в трудната възраст на израстването е по-малко вероятно да се подхлъзнат, защото почти никога не се чувстват сами и неразбрани. За родителите – с толкова деца няма как да не запазиш приключенския дух и страстта към живота.

Има ли нещо, което държавата и обществото могат да направят, за да подкрепят семействата с повече деца?

Ще се фокусирам върху обществото. Ролевият модел, който се налага, не е на многодетно семейство. Доста често от двете страни на везната се поставят кариерата и като нейн противовес голямото семейство. А в реалността изобщо не е необходимо да жертваш едното за сметка на другото. Имаше една карикатура, която мярнах тези дни – жената на 30 години през 1980 – чорлава, изморена и с висящи по нея деца, които я дърпат в различни посоки; и жената на 30 години през 21-ви век – модно облечена, спортна и обиколила половината свят. Това е един доста плосък и грешен стереотип. Може би трябва повече ролеви модели, примери как тези две реализации на жената се допълват, а не си противоречат. Младите семейства и момичета най-вече да виждат, че не е никакво геройство и е напълно реално да имат и двете неща – кариера, пътувания, свобода, но и хубаво, здраво семейство.

Друго – навсякъде в момента върви процес на даване на права и достъп на миноритарни групи, които са били изолирани. А дали всички обществени места са пригодени за достъп на родители с деца? И трудно и скъпо ли е да се направят? За да не се превръщат тривиални дейности като посещение в банка, поликлиника, или ресторант, например, в някакво геройство. И за да бъдат родителите на малки деца не изолирани, а естествени участници в това общество.

Ковид пандемията в случая изигра положителна роля за многодетните родители, защото работодателите си реорганизираха процесите и осигуриха възможност за работа от вкъщи за професии, за които преди не сме си мислели, че могат да работят така. Сега остава само да се стимулират да продължат да са така гъвкави, както им се наложи заради локдауните.

Държавата... тук ме хващате на тясно. Като цяло намалената раждаемост е тенденция в западните общества. У нас просто е свръхнамалена и заради редица икономически и социални фактори – неработеща здравна система, спорна образователна такава, корупция и т.н. Но това, което виждаме от другите страни, е, че държавните мерки не биха били решаващото нещо за многодетните родители, стига да имат подкрепа и ролеви модел в обществото.

Как намираш време за нещата, които правиш? Не са ли ощетени децата ти от това, че вниманието ти е погълнато от други неща? Не страдат ли другите ти занимания от това, че децата имат нужда от тебе?

В определени моменти си мисля, че не намирам време за нищо. И че всичко, което захвана, е половинчато, недосвършено. Не съм идеална и не се опитвам да бъда. Всъщност, аз страдам повече, когато не успявам да намеря време за децата, отколкото те. Те се имат едни други и не усещат тази липса толкова много. Но без значение дали в един ден не съм намерила време за едно или друго нещо, в ретроспекция за един по-голям период от време реално се намира време за всичко и всичко си идва на мястото. Нещо като времеви парадокс: 0+0+0 = много.

Имаш ли несбъднати мечти? Ако имаше пълната свобода да избираш, с какво би се занимавал/а?

Без мечти животът не е интересен. Много ме е яд, че не мога да изживея 3 или 4 различни живота. Единият – сегашният ми. Друг – повече обществено ориентиран, живот с кауза, който би имал смисъл не само за мен и семейството ми. Трети – обърнат към корените, в къщичка на село, така, както са живели бабите ни.

Мисля си, че също както времето през деня не стига за нищо ежедневно, но времето за 3 месеца стига за всичко, по същия начин ще се подреди и животът за по-големите мечти.

Какво би казала на хората, които се колебаят дали да имат (още едно) дете?

Щом се колебаят, щом са се замислили, ще им кажа, че не е страшно. Точно обратното – явно това е тяхната рецепта за щастие.

Създадено отAmmuse logo