Погрижете се за психичното здраве на детето

December 27, 2021
  • Родителски Хъб

В третата поредна учебна година, в която сме принудени от обстоятелствата да говорим за пандемията и последствията от нея, за съжаление не изглежда ситуацията да е по-предвидима или по-лесна отпреди. В условията на онлайн обучение потърпевши често са и децата – при това по начин, който понякога остава незабелязан. Едно от най-неприятните неща в този процес е, че с течение на времето и на този „фон“, който представлява пандемичната обстановка, вече не говорим за остра криза, с която е нужно да се справим, а все повече – за „тихо“, незабележимо „потъване“ в симптоми на психическо затруднение.

Внезапното настъпване на криза, особено ако тя е с краткотраен характер, естествено мобилизира психичните сили за справяне. Колкото по-малко време човек е изложен на негативното въздействие, толкова повече се намалява вероятността от дългосрочни последствия. Точно обратното е когато говорим за дълготрайно негативно влияние на фактори – особено когато няма яснота кога това влияние ще приключи. В тази „буферна зона“ между познатия ни доскоро начин на живот и онова, което наричаме „ново нормално“, стои усещането за неяснота и липса на контрол. Мобилизацията не може да се поддържа повече, силите се изчерпват, а на преден план се появява апатията и незаинтересоваността – като опит за защита от дълготрайния стрес.

Именно там е причината за появата на затруднения от най-различен тип при децата по време на пандемията и онлайн обучението. Трудностите и при малки, и при големи се изострят, увеличава се и броят на деца, които имат нужда от подкрепа. Затова е важно да отворим пространство да поговорим за важността на психичното здраве. Днешният материал е посветен именно на това.

1.       Доверете се на рутината. Един от факторите, който благоприятства справянето с кризи, е стабилността, която намираме в нашите ежедневни дейности – неща, с които сме свикнали и които – харесваме или не – дават опора във време на промени. Едно такова нещо за нашите деца е училището. Липсата на присъствено обучение и на всички социални „придобивки“, които носи активното взаимодействие в училищна среда, несъмнено натежа. Но завръщането към рутината не се случва веднага и е нормално в началото да има съпротива и нежелание – много деца казват, че вече предпочитат онлайн обучението. Въпреки това, важно е да се даде възможност постепенно отново да се „привикне“ към естествените за учениците дейности – ставане рано, приготвяне, пътуване и т.н. В някои от следващите стъпки има и идеи, с които да се подпомогне тази (ре)адаптация.

2.      Едно по едно. Задачите са много, времето не стига? Повечето от нас живеят в това ден след ден. За децата подобен ускорен ритъм е много вреден, а особено след месеците у дома, връщането в забързаното ежедневие може да им се стори много трудно. Както стана дума в предната точка, дайте време за адаптация – пресейте наистина важните неща, отложете онова, което може да се отложи, и осигурете време за постепенно завръщане на тонуса и енергията от предходни периоди. Не изисквайте много, бързо и веднага, а договорете с детето (особено ако е по-голямо) отлагане на някои задачи – не изобщо, а за известно време. Бъдете ясни – че това е само временно, за да си спестите опитите за избягване на бъдещи задължения.

3.      Активна почивка. От ключово значение е способността на детето да си почива. Забележете, казвам „способност“, а не възможност, защото има много случаи, при които времето за почивка не е последвано от усещане, че си си починал – тоест, не е проблемът в липсата на възможност. Важно е да се редуват периодите на натоварване с периоди на отпускане, както на ежедневно ниво, така и дългосрочно. Съобразете се с желанието на детето, но не чрез безгранично съгласяване; виртуалните забавления обикновено са предпочитани, и не е въпросът да се ограничават изцяло, но да бъдат редувани с физическо натоварване, разходки, филм или каквото друго е ценно за детето и семейството ви.

4.     Баланс между време заедно и време поотделно. Несъмнена е необходимостта от подкрепа от страна на родителите в трудни за детето ситуации. Тук голямото предизвикателство е да не се прекалява нито с общите дейности (т.е. да се чувствате длъжни да сте на разположение през цялото ви свободно време), нито да се остави детето изцяло само да преценява как да уплътни часовете си. Едно разумно решение е да се помисли предварително кой с какви нагласи е за идващия уикенд, например, и да се организира времето така, че да има място за всеки да разположи онова, от което има нужда. Понякога това ще е мързелуване пред телевизора, друг път – разходка на планина, но същественото е всеки да бъде чут и уважен.

5.      Доверете се на вашите учители. Ако имате притеснения относно състоянието на вашето дете, не се колебайте да ги адресирате и до неговите учители. След малко ще стане дума за това как ученето и мотивацията за учене са в пряка зависимост от психическото състояние. В този смисъл – би следвало всеки учител да е загрижен как учениците му се връщат в класната стая и да прояви чувствителност спрямо тях. Често се обяснява колко е важна екипността между семейство и училище – е, тя касае и психичното здраве, не само обучителния процес. Потърсете съвет и подкрепа от класен ръководител, любим за детето учител или училищен психолог и заедно търсете решения.

6.      Ученето ли е най-важно?

Много родители обясняват на децата си, че единственото им задължение е да учат. Наистина ли е така? Защото повечето деца демонстрират всекидневно, че това далеч не е най-важно за тях – за ужас на своите родители. Ако едно дете не се чувства прието сред съучениците си, подкрепено от учител, спокойно, ако не съумява да контролира поведението си по приемлив начин, да си почива активно – за какво учене бихме могли да говорим? Все едно някой да ви каже, че работата ви е най-важна и нищо друго няма значение – нито социалните дейности, нито хобитата, нито отношенията със семейството; сякаш резултатите от работния процес са с приоритет. Защо тогава отнасяме подобно искане към децата? Особено трудно е в ситуация на криза – не може да се очаква от детето да се съсредоточи върху учебен процес, ако съвсем други въпроси се въртят в главата му. Тук неработещи решения са всички натяквания, изисквания и наказания, свързани с ученето – обикновено всички те влошават положението. Какво друго тогава?

7.    Изслушвайте децата си! Много родители пропускат възможността да чуят децата си и ако се постави в разговор дадена ситуация започват, изхождайки от собствения си опит, веднага да обясняват те как са се чувствали в такива  моменти и как може да се реши проблемът. Не е това идеята – същественото е да чуете какво се случва на самото дете, а то най-често е твърде различно от вашето. Дори да не успявате добре да разберете (всеки родител на тийнейджър знае мантрата „Не ме разбираш!“), опитът в тази посока е онова, което има значение – „Да, ОК, не те разбирам, но се опитвам. Разкажи ми повече“.

8.     Задавайте въпроси. В продължение на предходното – за да ви каже някой каквото и  да е, важно е да бъдете отворени към нова информация. Въпросите дават такава възможност: Защо се случва това според теб? Какво си опитвал досега? Какво би искал да се случи? А как да го постигнем? Отново – тук не става дума автоматично да давате вие решенията, а да отворите пространство детето да обясни и да се почудите заедно.

9.     Бъдете откровени. Всевластието на родителите е нещо, в което вярват по-малките деца. Но дори и за тях, и особено с порастването, е от ключово значение да не се позитивира излишно която и да е ситуация. Децата усещат когато родителят е разтревожен, и ако в този момент той говори обратното – нещо от типа „всичко ще е наред“, „нямаме проблем“ и т.н., детекторът на хлапето вече знае, че нещата са фалшиви. Затова е по-добре да се подходи откровено, с подходящи думи, разбира се, но без излишно залъгване. Никой не знае какво ще се случи в бъдеще, но не е и нужно. Може да се даде послание обаче, че със сигурност подкрепата и любовта са водещи, и с взаимна помощ и търпение, цялото семейство ще премине по-леко през трудностите.

10.   Погрижете се и за себе си. На последно място, но не и по важност, е съвет, който винаги давам на родители. Колкото е ключово да се погрижите за детето си, толкова ключово е да направите същото за себе си, а и за партньорските си отношения. Още по-важно е всичко това когато преминавате през периоди на криза. Сега, когато масово децата вече се връщат в училище, е добър момент да се поеме глътка въздух.  Чувствайте се уверени, че няма да сгрешите ако приложите гореизброените стъпки и спрямо себе си.

_______________________________

Автор: Елена Мечева, клиничен психолог

Създадено отAmmuse logo