От първо лице: за децата и родителите в дигиталния свят

August 23, 2021
  • Родителски Хъб

Автор: Елеонора Бойчева

Тази толкова важна и същевременно подценявана тема ще започна със свое лично преживяване. В следващите няколко реда ще прочетете споделеното от мен в социалните мрежи във връзка със ситуация, в която бяхме поставени със семейството ни. С цел коректност и абсолютна честност си позволявам да цитирам изцяло обръщението си, публикувано от мен на 21.07.2021 г. в личния ми профил в една от социалните мрежи:

„Предстои история, твърде прясна и достатъчно отлежала, която искам да споделя. Причините са няколко и ще ги разберете в хода на разказа.

Снощи, в 23.00 ч., в социалната мрежа бе публикуван видеоматериал, сниман със скрита камера, в който са заснети 4 деца, в т.ч. и моят син. Апелът на родителя, споделил видеото, бе да се открият родителите на тези деца, тъй като са нанесли щети на колелото на сина му. Всъщност, въпросният материал представя именно това... Сигурно. Но никъде в него аз не видях вандалски постъпки към въпросното колело. Не бе заснето нито някой нещо да краде от колелото, нито да го поврежда. Съвсем отчетливо обаче, се виждаха лицата на децата. Видеото е с продължителност 03:50 мин. и се споделяше като топъл хляб в социалната мрежа...

Така… Първоначално бях силно афектирана. Щото, нали, моето дете да прави такива неща... Ужас! Къде сгрешихме? Какво се случи? Другото – аз съм психолог. Уважаван и търсен психолог, който работи и с деца, и с институции... Отиде ми авторитетът! Пак – ужас! Пушим с мъжа ми в двора, скубем си косите, бесни сме. Свързваме се с човека, качил видеото, за да приемем отговорността за случилото се. Познаваме и другите деца. Молим го да свали видеото, защото целта му е постигната. Родителите са открити. След нашия апел обаче, господинът споделя въпросното видео още два пъти... Ей, така, за унижението. На децата. Всъщност, то е ясно, че подобен тип видео е качено с унижаваща цел. То е ясно, че въпросните деца са били приятели на сина му и родителите, съответно, съвсем лесно биха могли да бъдат открити. И тогава, някъде след втората цигара и преди третата, и след подкрепящо и отрезвяващо съобщение от близка приятелка, аз идвам на себе си. Осъзнавам, че нашите (да, нашите!) деца са качени в социалните мрежи без наше позволение, информирано съгласие и т.н. Което е наказуемо и подсъдимо по много членове от ЗЗПД. Осъзнавам, че на видеото, което господинът е споделил, НЯМА визия за причиняване на щета. От какъвто и да било характер. Снимани са едни деца, които обикалят един вход, и колело. Никъде не видях вандалщина. Осъзнах, че в този момент моето дете е обект на унижение. Осъзнах, че това нещо го прави възрастен човек. Осъзнах, че подобен тип записи са за РУ на МВР, не за фейсбук. Осъзнах, че единственият нарушител в случая е един господин, чиято цел е да накаже, унижавайки. Защото същият не изтри видеото, когато се свързахме с него, а напротив – качи го още два пъти! През цялото това време видеото се споделяше от съграждани или ми го пращаха на лично съобщение... Мерси! Толкова споделяния, ако имаше и книгата ми, щях да съм Дж. К. Роулинг. Осъзнах, че в момента съм родител най-много! Осъзнах, че аз работя със закона, за да защитавам и пазя правата и интересите на децата, а бях на крачка да позволя нарушението, унижението и травмирането на моето собствено! Осъзнах, че имаш дете не само, когато същото печели награди, получава хубави оценки, грижи се за сестра си, помага на бабите и пази слабите... А и когато същото това дете греши. И любовта към него не зависи от постъпките му! Да, синът ми призна намеренията им. Сподели предисторията на заснетото видео, която обаче не е заснета... Сподели, че са искали да си „отмъстят" за причинена от това дете вреда... Детски истории. Които са се случвали и никога не съм злепоставяла, компрометирала и унижавала деца, когато сме били потърпевши ние! Но тези детски истории се превърнаха в публичен линч! Видеото се споделяше от родители, които гордо заявяваха, че техните деца не биха направили това. Или от такива, които спекулираха с моето име и статус. Със задоволство…

Ами, как да ви кажа, но не ме е срам от детето ми! Не! Същото това дете вчера гледаше 2 часа сестра си, докато сготвя, изчистя двора и градина, а онзи ден качи куфарите на три баби по стълбите в хотела. Същото това дете е допуснало грешка и в момента страда заради деянието си. И да, ще си понесе последствията. Но да ми изтипосвате детето публично, с цел избиване на комплекси, подхранване на его и провокация... Не сте познали! Това, което направихте, е показател повече за вас, отколкото за моя син. И за нас, като негово семейство! А за това, че господинът обвинява децата за неща, които не са извършили и най-вече, че качва видеоматериал с техните лица и отличителни белези, си има институции и закон, с които съм отлично запозната.

Аз изписах всичко това, защото никога не съм била повече родител, отколкото сега. И съм благодарна на моята майка и на родителите на моя съпруг, които, когато сме допускали грешки, са били... родители! Не врагове и индивиди, които толерират хорското мнение пред благополучието на децата си. Хората ми казаха достатъчно в този случай. И то ме накара да обичам сина си още по-силно. И много по-зряло.

Обичайте децата си, майки и бащи. Дори, когато грешат. Особено тогава! И питайте първо тях. Винаги първо тях!“

Това мое обръщение открехна широко вратата към един много подценяван, но също толкова актуален и сериозен проблем, а именно – детето и родителят в дигиталния свят.

Да, знам, че много се е изписало, изговорило, отработвало по темата. Но сякаш не е достатъчно. Сякаш не стига до теб, до твоята опитност, до твоя поведенчески модел. Практикувам професията си от приблизително десет години. Стартирах я в дом за деца, лишени от родителска грижа. Не знам дали сте наясно, но законът пази строго деца в институции от пипалата на публичното пространство – в т.ч. медии, социални мрежи и различни дигитални платформи. Това ще рече, че никой няма право да качва, разпространява и използва фото- и видеоматериали, в които участват деца, лишени от родителска грижа. Така, дотук добре. А, знаете ли, че това се отнася и до вашите деца? Знаете ли, че никой няма право да качва и разпространява снимков или видеоматериал на детето ви без ваше информирано съгласие? Предполагам сте запознати с това ваше право. Истината обаче е, че в практиката си (в т.ч. и като съдебен психолог, частен, училищен и детски такъв) аз все по-често ставам свидетел на токсични включвания от страна на възрастни зрели хора в детското възпитание и развитие. Много често по време на тежък развод, с изострени партньорски конфликти, децата се използват и като инструмент за протекция на собственото его от страна на родителя. Какво ще рече това, относимо към тази тема? Единият от родителите или и двамата популяризират постоянно видео- и снимкови материали с децата си в социалната мрежа, илюстриращи любов, привързаност, близост. Целта, разбира се, е демонстрация на превъзходство пред другия родител и одобрението на обществото. Така децата, обаче, се превръщат в статуетки. А най-неприятното е, когато единият родител види снимките, качени във фейсбук и започне да обвинява детето си, че предпочита другия родител повече…

Друг момент.

Възрастните решават да раздадат правосъдие, заснемайки неодобрявана от тях постъпка на група деца, заедно със самите деца… Веднага последните са обект на публичен линч. Защото, да, да, все още хората се обединяват най-силно от общ враг. Така децата не само биват публично унизени, но и вероятността утре някой здрав „патриот“ да ги разпознае на улицата и съответно да им „раздаде правосъдие“ е огромна! Да, и подобни случаи в практиката си съм имала. Дете се прибира пребито от непознат, заради качено видео с него в социалната мрежа…

Трети момент.

Имате прекрасно дете, с което се гордеете неистово. Публикувате постоянно в социалните мрежи и то публично снимки на своята рожба. Стартират различни конкурси, в които вие изпращате негови снимки или видеа и търсите подкрепа от приятели, познати, непознати за тяхното споделяне, харесване и съответно печелене на самия конкурс. Детето ви не иска това. Сигурна съм. И с такива деца съм работила. Деца, които са обект на постоянна публичност и конкуриране с други деца в дигиталното пространство. Но не това е най-страшното. Всъщност, най-страшното винаги, изричайки го пред самия родител, съм била нападана самата аз. И с риск и вие да направите отегчителна гримаса, аз ще си го подчертая това най-страшно. А именно – трафикът на хора. И да, улесняваме го постоянно с предоставяне на толкова много информация, дори без да искаме, в социалните мрежи. Информация за нашите деца. Съжалявам, бебето ви няма потребността да се конкурира с други бебета в състезания за „Най-красиво бебе“… Бебето ви е най-красивото! Защото си е вашето бебе! Нужно ли е някой друг да ви го потвърди?

Четвърти момент.

Детето ви вече е достатъчно голямо, за да има собствен телефон, компютър и съответно профил в социалните мрежи. Вие сте уморен от работа и невинаги проследявате активността му в различните онлайн платформи. Може би предварително сте го запознали с рисковете, които крие подобен тип общуване, но да не забравяме, че говорим за деца. А детското любопитство е най-мощният двигател в развитието на всеки един подрастващ. И така, в желанието си да се хареса и да бъде „модерно“, детето попада в различни капани. Най-мощните, от които днес са педофилията, порнографските течения и вариации на смъртоносната игра „Син кит“… Повярвайте ми, няма по-големи професионалисти от тези, които се стремят към унищожение! Та, в този ред на мисли, детето е много лесна мишена за унищожение. Един от най-тежките случаи в моята практика бе именно на дете, попаднало в капана на педофилията. Подрастващият изпраща свои голи снимки на „дама в модна агенция“ (която, разбира се, не е дама в модна агенция). Навлича си гнева на родителите, които вместо разговор и подкрепа, нанасят на детето си словесни и физически травми, с което смятат, че възпитателният модел си е свършил работа… О, да свърши работа. До такава степен, че детето започна да крие свързването си с „дами в модни агенции“ и неусетно бе вкарано изцяло в педофилска мрежа.

Ще спра дотук с примерите.

Те са много. Точно толкова, колкото са и сайтовете в дигиталното пространство. Идеята на това мое обръщение към вас, родители, е изцяло протективна. Аз съм майка, на първо място. И съм наясно с част от рисковете, които крие Интернет за децата ми. Пиша част, тъй като тази част става все по-обемна и по-хитра. Като родител за мен няма теми табу. Говоря с децата си. За всичко, за което те искат да говорим. Защото като психолог знам, че темите табу у дома създават проблемите за детето на улицата. Не пазете сина си дъщеря си от разговори с оправданието „Сега не е време за това“, „По-нататък ще ти обясня“ и „Още си малък за такива въпроси“. Не! Щом детето пита, вие отговаряте. Щом сте дали достъп на наследника си до дигиталния свят, значи ще говорите за всичко, свързано с него. А, всъщност, единственото, от което е нужно да пазите децата си, не е тичането потен на улицата, а препускането безкритично в социалните мрежи. Включително и вашето такова. Защото, за да си възрастен, е нужно първо да си опознал, приел и израснал с детето в себе си. И много личи, когато родителят е всъщност голямо дете. Личи и в случая, който си позволих да ви споделя. Тогава един родител постъпи изцяло по детски, разпространявайки видеоматериал с моето дете във фейсбук. Вместо да се обърне към мен или към съответните институции. Знаете ли, беше ми трудно, но преустанових всякакви предприети действия срещу съответния родител. Направих го, защото децата ни на следващия ден играеха пред дома ни. А после заедно поеха инициатива да почистят един градски терен. Ей така, на доброволни начала. И, честно казано, в тези деца аз видях повече зрялост, отколкото в много възрастни.

В заключение ще призова само за едно: играй с детето си като дете, но го обгрижвай като възрастен. Децата имат нужда от родители на първо място. Един родител много по-лесно може да се трансформира в приятел, отколкото един приятел – в родител. И разговаряйте. За всичко. Повярвайте ми, никое дете не е дошло при мен заради прекалено много разговори у дома. Бъдете здрави! И пазете не коленете на децата си от ожулване, а бутоните на компютърната мишка – от износване.

Създадено отAmmuse logo