Косвени ефекти на Ковид 19 пандемията върху децата

August 30, 2021
  • Родителски Хъб

Д-р Рада Маркова, МЦ Първа детска консултативна клиника – София, МУ – Плевен

Последната година и половина светът и медицинското общество преживят пандемия от нов вирус от семейството на Коронавирусите – SARS Cov 2. В глобален мащаб пандемията обхвана до момента повече от 187 млн. души, починаха повече от 4 млн. души. В резултат на пандемията се наблюдава сериозна икономическа, социална и психологическа криза по света. Проучвания в Китай, САЩ, Словения, Испания и др. показват нарастване на състоянията на стрес, тревожност и посттравматични стресови разстройства [1]. Тези състояния водят до нарушен сън, порочен кръг и задълбочаване на проблемите. Социалната дистанция и изолация доведoха до самота при редица хора по света. Положително й влияние се установи при семействата със здрави контакти и отношения, при които семейните контакти се задълбочиха и заздравиха. В семейства с критични отношения и склонност към агресия се наблюдаваха семейни проблеми по тип на семейно насилие. Случаите на домашно насилие показват тенденция за ръст по цял свят, посочват полицейските доклади на Китай, САЩ, Бразилия, Германия и др., като прирастът е над 37% за една година [1]. Наблюдава се диспропорционалност между съществения здравен риск от Ковид-19 инфекцията при възрастните хора с по-трезва оценка на ситуацията и на противоположната страна – значима емоционална ранимост, стрес, тревожност и промяна в младите хора в резултат на пандемията. По-лоши са резултатите за менталното здраве при жените, в сравнение с мъжете [1]. Промените в работния процес също допринасят за влошеното ментално здраве: наблюдава се ръст на безработицата, „отдалечена“ от офиса работа в дома, диспропорционално повишено натоварване на някои професии (лекари, сестри, лаборанти, медицински инженери и др.) С цел овладяване на епидемичния процес по света бяха предприети редица рестриктивни противоепидемични мерки. Децата и детските колективи бяха „набедени“ като основни разпространители на вирусната инфекция, което доведе в периодите на lock down до коренни промени в детския живот, емоционалност и ежедневие [2].
„Новото нормално“ превзе децата по света. Промените се случиха доста внезапно и глобално. Започнахме да си задаваме въпроси, свързани с косвените щети и ефекти на пандемията върху здравето на децата. Педиатрите в извънболничната помощ, които се занимаваме с остра и хронична детска патология и профилактика, наблюдавахме редица промени във физическото и нервно-психическо състояние на децата през последната година. Тези ефекти можем да разделим на:

  1. Ефекти по отношение на индивида;
  2. Ефекти по отношение на детските общества и колективи.

Ефекти по отношение на индивида

Ефектите на пандемията по отношение на индивида могат да се разглеждат в посока на промени във физическото и нервно-психическото развитие:

  • Наблюдава се ръст на тревожните разстройства и неврози при децата, промени в съня и в настроението със склонност към депресивни преживявания. Децата станаха много по-нетърпеливи и неспокойни.
  • Голяма част от децата за тази една година сложиха очила или промениха в негативна посока рефракцията си. Излагането на екранни устройства часове наред води до повишена работа на зрителния анализатор и влошено очно здраве.
  • При някои от нашите пациенти наблюдаваме възпаление на външния слухов канал в резултат от ползването на слушалки ежедневно.
  • Поради виртуалната комуникация при децата за изминалия период словесното общуване се ограничи значително. Последното води до ограничен активен и синонимен речник и намалена словесна комуникация, както с връстниците, така и с по-възрастните хора.
  • Зачестяват т.нар. психосоматични оплаквания и симптоми при децата като: задух, умора, психогенна кашлица, сърцебиене, намален физически капацитет и др.
  • Поради еднообразната и често суха храна и продължителния седеж се увеличават случаите на запек при децата.
  • Наблюдава се покачване на телесното тегло и за една година нарастване с близо 5-10% на теглото при повечето деца.
  • Различно изразена хипокинезия, продиктувана от липсата на спортна и физическа активност и от екранната експозиция с ограничаване на физическите контакти.
  • Повечето деца са доста по-лабилни, наблюдават се състояния на емоционално неравновесие и избухливост, плач.
  • При по-големите младежи и девойки са налице и репродуктивни промени, намаление на сексуалното общуване и контакти.
  • Актуален проблем става артериалната хипертония, която зачестява пропорционално на хипокинезията и на нарастването на телесното тегло.
  • Наблюдаваме различно изразени гръбначни изкривявания в подрастващите, които при липса на корекция навреме остават за цял живот.

Ефекти по отношение на детските общества и колективи

  • Налице е промяна, и то драстична в ценностната система и правилата за общуване при децата.
  • Общуването се затваря и ограничава, липсва игровата дейност, която е основна характеристика на детските колективи.
  • Позитивният смисъл на усмивката става все по-малък, зад маската лицевата мимика и комуникация се ограничават.
  • Виртуалното общуване води след себе си до липсата на лидери при по-големите детски колективи, лидери има в „социалните мрежи“, но не и в реалния живот.
  • Липсата на емоционална и словесна комуникация води до все по-малко положителни емоции и радости при децата [3].

Медицински казуси и проблемни аспекти за последната година

  • Забавена профилактика, особено при първата вълна на епидемията с пълния локдаун.
  • Забавени имунизации както задължителни, така и препоръчителни.
  • Незадоволителен контрол на децата с хронични заболявания, отлагане на посещенията при специалист – поради страха от заразяване, редица деца с диабет или бронхиална астма и др. забавиха консултациите при специалист и занижиха контрола на заболяванията си.
  • Влошено физическо здраве, влошен зъбен статус – липса на профилактични прегледи при стоматолози.
  • Голяма част от педиатричните грижи се осъществяваха дистанционно – телефонно, неправилно, без преглед „очи в очи“, което доведе до повишена консумация на хранителни добавки и антибиотици през последната година.

В заключение

Косвените ефекти на пандемията от Ковид-19 върху децата и детските колективи тепърва предстои да видим в по-голям бъдещ обем. От нас като общество и като педиатри зависи да поставим границата между загриженост и предпазливост с оглед на разпространението на инфекцията и необходимия „жив“ контакт на децата с техни връстници.

Библиография

1.https://greatergood.berkeley.edu/article/item/seven_ways_the_pandemic_is_affecting_our_mental_health

2. Томов, Л. Разпространение на COVID-19 сред децата в България. Департамент по информатика, Нов български университет, София, брой 5/2021 – сп. Практическа педиатрия
3. Недялкова, И., С.Петров (2021). Оценка на въздействието на коронавирус SARS-CoV-2 върху психическото и физическо здраве на децата и възрастните, технически доклад.
Създадено отAmmuse logo