Психично здраве и социални мрежи – това е една от темите, която младежите ще обсъдят на форума Voice it 2022. По този повод пред Национална мрежа за децата говори Антоанета Василева- експерт и консултант по човешки права с над 18 години опит в борбата с трафика на хора, правата на децата и превенцията на насилието. Тя е експерт в Национален център за безопасен интернет, а фокус на работата й е безопасността на децата и превенцията на трафика на хора чрез развиване на дигитално-медийната грамотност.
По какъв начин социалните мрежи може да оказват позитивно влияние върху психичното здраве на младежите?
За тийнейджърите е много важно да могат да общуват свободно и спокойно. Този процес е важен за тяхното психично равновесие – например, когато искаш да споделиш нещо с приятел и не си сигурен каква ще му е реакцията, е много по-безопасно за взаимоотношенията да го направиш в чата. Някои по-деликатни теми, включително и флиртуването, младите хора комуникират далеч по-спокойно и уверено онлайн. Дигиталното също им дава възможност да обменят много бързо информация по-между си – дали за училище или за среща с компанията, нещо, което беше невъзможно само преди няколко години.
Социалните мрежи неусетно развиват и важни за юношите умения, като бърза промяна във фокуса на вниманието, скачане от тема в тема и мултитаскинг – умението да правиш няколко неща едновременно и така да повишаваш собствената си ефективност. Когато усетят, че развиват това умение, това им действа много добре на самочувствието и самоувереността.
Младежите обичат да наблюдават през социалните мрежи какво правят приятелите им, за тях е важно да са в крак с това какво се случва, както и да се информират по различни теми, които ги вълнуват.
А по какъв начин могат да оказват негативно влияние?
Социалните мрежи биха могли да напрегнат тийнейджърите по линия на това да отговорят на очакванията на връстниците си – така наречения групов натиск – как изглеждаш, какви сторита пускаш, къде и с кого си бил, демонстрацията на социалния статус през социалните мрежи е значително по-изострено през последните години и това обикновено носи вътрешно напрежение за младежите. В такива момента много ясно се вижда кои юноши имат добре изградени лични граници и кои нямат. Последните много лесно потъват в дигиталното почти безконтролно, не само времево, но и като комуникация. Усещането за отдалеченост от другия, усещането за безопасност, което дава Мрежата, може да доведе до обиди в чата, език на омразата и онлайн тормоз.
Предателствата, реализирани в мрежата, са много болезнени и могат да имат тежки и дълготрайни последици. Качени голи снимки, създаване на фалшиви профили за отмъщение, качване на телефони в Ало.бг, обикновено води до загуба на доверие, стрес, повишена тревожност, не рядко и до депресивни състояния.
Дезинформацията и потокът от фалшиви новини, особено засилен по време на Ковид пандемията, категорично повлия на спокойствието и психичното равновесие на младите хора. Все по-честно можем да чуем юноши, които говорят за смъртта или изпитват затруднения да формират собствена позиция по важни теми, като ваксините, носенето на маска, войната в Украйна, газовата криза, глобалното затопляне.
С какъв тип проблеми, свързани със социалните мрежи, най-често се обръщат към вас деца и родители?
Онлайн тормоз, фалшиви и/или разбити профили, злоупотреба с лични данни и информация и сексуална онлайн злоупотреба са сред най-честите сигнали през тази година. Родителите се безпокоят най-много от разговори на децата с непознати в мрежата, сексуална онлайн експлоатация и трафик на деца. Демонстрират и повишена чувствителност към сигурността на профилите на децата и развиването на умения – т.нар. дигитално медийна грамотност.
Децата и тийнейджърите се вълнуват все повече с какви технически настройки да защитят профилите си, личните си данни и дигиталния си имидж, и как да разпознават фалшивите новини.
Как влияе кибертормозът върху децата?
Тежко, много по-тежко, отколкото възрастните си дават сметка. Това е и причината учители и родители да подценяват ситуации на онлайн тормоз или да не забелязват, понякога доста явните признаци за онлайн тормоз. Затова е важно връстниците да се подкрепят един друг и ако забележат, че някой е тормозен, да не го подминават, а да го подкрепят.
Наред с травмата от обидите и подигравките, които са видими за хиляди в Мрежата, едно от нещата, които объркват много жертвите на онлайн тормоз е, когато никой не надига глас в тяхна защита. Тогава жертвата развива (грешното) усещане, че заслужава подигравките, започва да развива чувство за вина и срам, което винаги води до външни видими прояви – затваряне в себе си и нежелание да се общува с връстници, особено онлайн, или обратното, агресивно поведение и проява на свръхчувствителност.
Важно е също тийнейджърите да знаят, че в ситуация на онлайн тормоз, тормозещият също страда, колкото и парадоксално да звучи. Децата, които упражняват тормоз върху други деца, в 90% от случаите преживяват нещо негативно вкъщи, в училище или в приятелския си кръг. Много деца тормозят връстниците си, защото те са тормозен от някой друг, или са пренебрегвани и страдат от липса на родителско или приятелско внимание. Това, което им се случва, им причинява болка и те реагират на нея с агресия, като наранени животинчета. Много хора не знаят, че най-тежко за децата е усещането, че не са обичани и желани, а това се оценява чрез това дали родителите говорят с тях, дали ги прегръщат, дали им казват, че ги обичат и ценят такива каквито са.
В заключение днешното дигитално поколение не познава свят без интернет. Мрежата дава безброй възможности, както и реалният свят, но както и реалния свят – крие рискове, за които децата и младежите трябва да се подготвят – да ги разпознават, да ги избягват и да знаят как да се справят и от кого да потърсят помощ.