Училището трябва да уважава мечтите, интересите и ритъма на всяко дете
Зейджан Халил завършва Предучилищна и начална училищна педагогика в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Добрич, през 2003 г. През 2023 г. придобива магистърска степен по информационни и комуникационни технологии в началното училище във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Има и специализация по приложни аспекти на информационните и комуникационните технологии в образованието в Тракийски университет – Стара Загора.
Понастоящем е класен ръководител на 2. клас в Обединено училище „Христо Ботев“, с. Цонево. В професионалната си практика прилага интегрирани уроци, съвременни технологии и методи на социално-емоционално учене (СЕУ), поставяйки ученика в центъра на образователния процес.
Зейджан изгражда преподавателската си философия върху убеждението, че всяко дете носи уникален потенциал, който заслужава да бъде открит подкрепен и развит. Чрез интегрирани уроци и използването на съвременни технологии се стреми да направи обучението интересно, достъпно и свързано с реалния живот. В сърцевината на нейния подход е социално-емоционалното учене, защото е твърдо убедена, че развитието на емоционална интелигентност и умения за общуване е също толкова важно, колкото и усвояването на знания. Целта й е да изгради подкрепяща, мотивираща и безопасна учебна среда, в която учениците се чувстват ценени, уважавани и вдъхновени да се развиват.
Какво е да бъдеш учител през 2025 г. в България?
Да си учител през 2025 г. е приключение, изпълнено с предизвикателства и надежда. Днес учениците имат достъп до света с едно кликване, а нашата мисия е да им покажем колко красиво е това знание, да ги вдъхновим да мислят критично, да мечтаят и да откриват себе си. Всеки ден е ново начало и възможност да бъдем част от техния път.
Защо станахте учител?
Станах учител, защото някой някога повярва в мен – моята първа учителка, госпожа Рая Паскалева. Тя ми показа какво е да обичаш знанието и да го споделяш със сърце. Исках да продължа да нося нейната искра – да бъда човек, който запалва любопитството и вярата в себе си у всяко дете.
Учителят трябва да е…
Учителят е вдъхновител, артист, приятел и пътеводител. Той е този, който вярва в децата дори когато те още не вярват в себе си. Той е примерът, който ги кара да се влюбят в знанието и да открият силата, която носят вътре в себе си.
Как трябва да изглежда идеалното училище?
Идеалното училище е като градина, в която всяко дете разцъфва по свой начин. То не поставя всички в една рамка, а уважава мечтите, интересите и ритъма на всяко дете. Това е място, където ученето е приключение, а учителят е най-големият съюзник на ученика.
А родителят има ли място в училище?
Разбира се! Родителите са първите учители и най-важните съюзници. Те трябва да са активна част от училището – не само наблюдатели, а участници. Защото никой не познава децата по-добре от тях, а училището може да стане още по-силно, когато те са част от него.
Кои са най-големите трудности и радости в работата ви?
Трудностите не идват от децата, а от тежестта на документацията, която понякога краде времето ни за магията в класната стая. Най-голямата ми радост е да виждам как децата израстват – когато очите им светват от любопитство, когато преодоляват своите страхове и откриват колко много могат.
Какво различно правите със своите ученици, за да ги подкрепите да покажат и развият силните си страни?
Давам им пространство да бъдат себе си – да рисуват, да творят, да говорят, да мечтаят. Залагам на индивидуалния подход, защото вярвам, че всяко дете носи уникална светлина. Помагам им да я открият и да я споделят със света.
От какви промени се нуждае образованието в България?
Образованието има нужда от повече свобода и доверие в децата. Да учим чрез преживяване, да свързваме знанието с живота, да развиваме емоциите и талантите на всяко дете. И най-важното – по-малки класове, за да имаме време и пространство да бъдем до всяко дете.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от вашите ученици?
Научих, че любовта е най-силната връзка, че търпението носи чудеса и че вярата в доброто никога не е напразна. Децата ми напомнят всеки ден, че светът е пълен с възможности, стига да го гледаме с отворено сърце.
Обичам работата си, защото…
… всеки ден ми носи надежда и смисъл. Обичам да виждам как децата правят първите си открития, как падат и стават, как растат. Да съм част от този път е най-големият подарък.
Най-голямото ми постижение е…
… че съм вдъхновила мои ученици да поемат пътя на учителството и да продължат да палят искрата на знанието в бъдещите поколения. Няма по-голяма награда за един учител.
Вдъхновявам се от…
… усмивката в детските очи, когато разберат нещо ново, и от надеждата, която всеки ученик носи. Те са моето вдъхновение да продължавам напред.
Вярвам, че…
… всяка промяна започва от една класна стая. Вярвам, че всяко дете носи сила да промени света – нужно е само някой да повярва в него.
