Превръщане на семейството в съюзник на образователна система
Асоциация Родители е неправителствена организация, която вече повече от 25 години работи за развитието на качествено образование, активно партньорство между семейството и училището и политики, поставящи детето в центъра на образователната система.
Като организация, която повече от две десетилетия представлява гледната точка на родителите и работи в партньорство с училища, детски градини, учители, директори, експерти, институции и други неправителствени организации апелираме за сериозно приоритизиране на образованието като национално важна тема, както и за развитие на системни и обединени детски политики.
Във връзка с представените от Министерството на образованието и науката (МОН) и Министерството на вътрешните работи (МВР) мерки за превенция на агресията и противообществените прояви сред децата и младежите, Асоциация Родители приветства усилията за по-добра координация между институциите и за поставяне на превенцията във фокуса на държавната политика. Оценяваме високо заявката на държавата да търси работещи мерки, а не просто формални ограничения.
Приветстваме и ясното признание за необходимостта от партньорство между училището, семейството, институциите и самите деца. Особено значима за нас е заявката, че фокусът на МОН ще бъде превръщането на семейството в съюзник на образователната система. Приемаме я като покана и отговаряме на нея с конкретни предложения.
Настоящата позиция е организирана в три части – превенцията като система, семейството като съюзник и институционална подкрепа. Обособяването на тези три основни теми се базира на разбирането, че интересът на децата е най-добре подкрепен от затворено взаимодействие родители – училище – институции.
I. Превенцията като система
Отчитаме, че има необходимост от преразглеждане и надграждане на програмите за превенция, като допълваме, че за по-голяма ефективност следва да се направи преглед на вече съществуващите методики с доказан ефект, както и да се работи за тяхното разширяване. Позволяваме си да посочим два примера, познати на МОН и на училищата като добра и работеща практика:
- програмата за социално-емоционално образование „Окрилено начало“ на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, преминала външна оценка на въздействието;
- програмата „Стъпки заедно“ на УНИЦЕФ и МОН за сигурна учебна и онлайн среда, в която вече са се включили над 19 000 ученици, учители и родители.
Ключово е да осъзнаем ролята на системното прилагане на социално-емоционалното учене и дигитално-медийната грамотност като част от образователния процес, по начин, достъпен за всички деца. Затова приветстваме заявката за разширяване на извънкласните дейности, но същевременно предлагаме превенцията да получи гарантирано място и в учебното време.
Превенцията не може да се изчерпва с ограничения и забрани. Ако искаме да отдалечим децата от вредно съдържание и рискови преживявания, трябва едновременно с това да им предложим смислени и привлекателни алтернативи – възможности за общуване, творчество, спорт, култура и участие. Това означава да подкрепяме създаването на качествено съдържание, което е едновременно образователно, развиващо и интересно за децата.
Системният подход предполага и достатъчен човешки ресурс. Заявените около 1500 психолози и над 800 педагогически специалисти представляват значим ресурс, но съотнесени към броя на училищата, показват, че в много от тях специалистът е един или работи с няколко училища. Разширяването на програмата „Насилието е безсилие“ до над 1000 училища и повече от 100 000 ученици от 8. и 9. клас от октомври 2026 г. е сериозна амбиция, която изисква и съответното обезпечаване – с подготвени специалисти, ясни и измерими индикатори за резултатите и бюджет за образование, съответстващ на поетите ангажименти.
В този контекст виждаме създаването на 28 екипа с координатор, психолог и педагогически съветник като много добра възможност.
Позволяваме си, като координатор на Националния център за безопасен интернет (www.safenet.bg), да напомним, че онлайн светът на децата и рисковете, с които те се сблъскват в него – онлайн тормоз, изнудване със снимки, вербуване, съдържание, свързано със самонараняване, измами, синтетични изображения и др. – изискват повишаване на знанията и готовността за реакция както на учителите, така и на родителите.
II. Семейството като съюзник
Приемаме заявката на министъра на образованието и предлагаме тя да получи практическо съдържание.
Форми на родителско участие вече съществуват
Българското училище вече разполага с обществени съвети и училищни настоятелства – структури, създадени именно за да свързват семейството с училищната общност. В някои училища те работят активно и пълноценно, но в други потенциалът им остава неизползван. Затова предлагаме съществуващите форми на родителско участие да бъдат подкрепени и надградени, така че да се превърнат в реален и устойчив механизъм за партньорство между родителите и училището.
Родителският компонент във всяка програма
Предлагаме всяка програма за превенция да включва ясен и практически ориентиран компонент за работа с родители. Родителите имат нужда от подкрепа по конкретни въпроси – как да поставят граници, как да разговарят с детето за социалните мрежи, как да разпознават ранните признаци на тормоз, изолация или рисково поведение и кога да потърсят професионална помощ. Тази подкрепа трябва да бъде достъпна и регулярна, да се предоставя от подготвени специалисти и да не се ограничава до еднократни родителски срещи.
Важно е да отчетем и че родителите вече активно търсят информация и подкрепа. Показателен пример е фактът, че 63% от обажданията към линиите на Националния център за безопасен интернет идват именно от родители.
III. Институционална подкрепа
Важната роля на институциите виждаме в три посоки.
Законова подкрепа
Обновяването на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е необходимо и отдавна очаквано. Смятаме, че новата уредба трябва да предвижда не само структури и механизми, но и реално достъпни услуги за подкрепа – общински мултидисциплинарни екипи с достъп до психологическа и семейна подкрепа, ясен ред, по който училището, родителят или самото дете могат да потърсят съдействие, както и ангажимент за навременна реакция.
Асоциация Родители вече работи по пилотен модел на такава услуга – „SOS за трудно поведение“, в партньорство с общините Бургас и Габрово и в три училища във всяка от тях. Услугата подкрепя учители, родители и деца при случаи на трудно поведение и търси решения заедно с тях. Опитът ни на терен показва, че необходимостта от подобна подкрепа е значително по-голяма от възможностите на настоящия пилотен проект. Затова е важно този тип услуги да намерят устойчиво място в системата за подкрепа на децата и семействата. Готови сме да споделим разработения модел и натрупания опит.
Оперативна подкрепа
Приветстваме заявката за стратегия за обучение и повишаване на капацитета на структурите на МВР, както и за изграждане на териториални структури за противодействие на киберпрестъпността. Смятаме, че специализираната подготовка за работа с деца трябва да бъде задължителна част от квалификацията на служителите, които влизат в контакт с деца – като пострадали, свидетели или извършители. Начинът, по който се осъществява този първи контакт, може да има дълготраен ефект върху детето и върху готовността му да съдейства и да търси помощ.
Обръщаме внимание и на необходимостта от достатъчен капацитет на ГДБОП за своевременна обработка на сигналите, свързани с деца. Когато десетки хиляди сигнали годишно постъпват от гореща линия към компетентните структури, бързината на реакцията се превръща в пряк фактор за безопасността на децата.
Не на последно място, преди въвеждането на нови ограничения и регулации е важно да се гарантира ефективното прилагане на вече съществуващите правила, включително тези за защита на личните данни и правата на децата.
Регулаторна подкрепа
Средата, в която децата прекарват значителна част от времето си, е проектирана така, че да привлича и задържа вниманието им. Затова разговорът за безопасността онлайн трябва да включва и отговорността на дигиталните платформи, включително по отношение на удостоверяването на възрастта, механизмите за защита на непълнолетните, рекламните и алгоритмичните практики и, преди всичко, бързината на реакция при сигнали за насилие, тормоз или сексуална експлоатация. Тези въпроси следва да се разглеждат и в контекста на Акта за цифровите услуги, който поставя конкретни изисквания към онлайн платформите за защита на непълнолетните.
