Начало > ПОЗИЦИИ И СТАНОВИЩА > Закон за предучилищното и училищното образование
Закон за предучилищното и училищното образование

Становище на Асоциация РОДИТЕЛИ по проекта за Закон за предучилищното и училищното образование

 

Асоциация РОДИТЕЛИ смята, че приемането на този закон е наложително, защото българската образователна система трябва да получи недвусмислен знак за нуждата, желанието и готовността на обществото за промяна.

 

 

Ние като общество трябва да се изправим пред факта, че за първи път в новата история на България младото поколение е по-необразовано от поколението на своите родители, а в някои случаи и от поколението на своите баби и дядовци. Това е най-голямата заплаха за бъдещето на българската държава в свят, в който качеството на човешкия ресурс определя конкурентноспособността на всяка икономика.

Ние сме изключително обезпокоени от засилените процеси на социална сегрегация, които набират скорост в българската образователна система. Международните проучвания недвусмислено доказват неспособността на българското училище да компенсира тежките дефицити, с които бедността маркира старта в живота на все по-голям брой български деца.

 

Нашата оценка за предложения законопроект е свързана изцяло с потенциала му да промени тези факти.

 

Нашите препоръки са структурирани в три основни групи:


  1. Законодателни решения, които подкрепяме като стимулиращи промяната.
  2. Области за подобрение, които могат да бъдат коригирани в рамките на обсъждането на законопроекта в Народното събрание.
  3. Проблемни области, които изискват допълнително изследване и адресиране на по-късен етап след влизането на закона в сила.

 

Ние сме напълно осъзнати, че промяната сама по себе си не е синоним на подобрение. Ролята на този законопроект е да стартира процеса на развитие. Убедени сме, че самият закон в процеса на неговото прилагане подлежи на систематично и последователно развитие.


Ето и конкретните ни препоръки в трите горепосочени групи:


1. Законодателни решения, които подкрепяме:


1.1. ясно декларираните в законопроекта принципи и цели, които позволяват формирането на широко поле на съгласие в обществото относно желаната промяна;


1.2. валидирането на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене;


1.3. изискването институциите в системата на предучилищното и училищното образование самостоятелно да разработват и прилагат цялостни политики за подкрепа за личностно развитие на детето и ученика, изграждане на позитивен организационен климат, утвърждаване на позитивна дисциплина и развитие на училищната общност;


1.4. въвеждането на изискване за екипна работа както за общата, така и за допълнителната подкрепа на личностното развитие на децата и учениците.


1.5. осигуряването на достатъчно възможности за подкрепа и коригиране на поведението на децата и учениците преди и едновременно с налагането на санкции;


1.6. въвеждането на стандарти като инструмент за управление на качеството на образователния продукт;


1.7. светския характер на предучилищното и училищното образование;


1.8. задължителното предучилищно образование за период от 2 години преди започване на училище;


1.9. отпадането на възможността за повтаряне на класа в начален етап. Това е период, в който успехът на децата зависи много повече от подкрепата на възрастните, отколкото от личните усилия на детето. Важно е училището да осъзнае своята отговорност за постиженията на децата в тази възраст и да мобилизира навреме максимален ресурс в тяхна подкрепа.


1.10. създаването на обществени съвети като вътрешноучилищна структура;


1.11. изискването за създаване и поддържане на система за управление на качеството в училище.


2. Области за подобрение


2.1. В чл. 3 Законът определя образованието като национален приоритет. В същото време не съществуват реални гаранции за мобилизиране на достатъчно национален ресурс за превръщането на тази декларация в реалност. Предлагаме да се предвиди ал. 1, която гласи: „Бюджетът за образование не може да бъде по-нисък от последния публикуван средноевропейски процент от БВП на страните-членки на ЕС +1%“. Мотиви: В продължение на десетилетия България си позволява лукса да отделя за образование много по-малка част от националното си богатство от останалите страни-членки. В резултат на системното недофинансиране битката за ресурси е жестока и в нея систематично губят най-уязвимите групи. Гарантирането на достатъчно ресурс за образователната система така че тя да е в състояние да компенсира тежките дефицити на бедността, в която живеят все по-голям брой деца, е особено важно в контекста на световната икономическа криза.


2.2. Този Закон се приема без да са изготвени Стандартите към него. Това крие риск от изместване на фокуса при създаването на Стандартите, което може да доведе до несъответствие с Концепцията, залегнала в основата на Закона. Необходимо е създаване на законов механизъм за наблюдение и оценка на въздействието на Закона и Стандартите върху образователната система. Във връзка с факта, че образованието е заявено като национален приоритет, предлагаме законът да предвиди изискване Министър-председателят да внася веднъж на всеки 2 години научно обоснован доклад за изпълнението на целите и функционирането на принципите, формулирани в закона. Докладът трябва да съдържа и план със срокове за предприемане на законодателни и нормативни промени за коригиране на несъответствията.


2.3. Предлагаме задължителната възраст за предучилищно образование да стане навършени 5 години.

Мотиви: Две години предучилищна подготовка са напълно достатъчно за компенсиране на потенциални дефицити.


2.4. Предлагаме чл. 8 ал.3 да бъде променена както следва: „Училищното образование може да започне и от учебната година с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето, при положителен резултат на теста за училищна готовност и по желание на родителя“.

Мотиви: родителят не е подготвен да прецени психичната зрялост на детето, както и да оцени обективно потенциалните рискове от ранно тръгване на училище.


2.5. В чл. 43. ал.7 предлагаме да отпадне текстът „или съществуват предпоставки да извършат противообществени прояви“.

Мотиви: настаняването в институция от интернатен тип следва да бъде възприемано като крайна мярка. Твърде широката и неясна формулировка може да доведе до немотивирани настанявания в нарушение на правата на детето.


2.6. В чл. 58 да се допълни „в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие“.

Мотиви: недопустимо е предоставянето на право на общинските и държавни детски градини да вземат решение за броя на децата в групите в противоречие с ДОС за физическа среда, който в същото време е задължителен за частните детски градини.


2.7. Предлагаме да отпадне чл. 60 ал.1 .

Мотиви: Изискването за разделяне на децата в предучилищното образование по възрастови групи пречи на формирането на социални умения и няма доказани предимства пред отглеждането в смесени възрастови групи. В същото време това изискване прави невъзможно създаването на детски градини с малък брой деца.


2.8. Предлагаме да отпадне чл. 62 ал.1.

Мотиви: Ограничението учебното време да бъде единствено между 15 септември и 31 май няма достатъчно основания и може дори да наруши достъпа до образование за децата от тази възрастова група. Тригодишните деца често боледуват, възможностите им за придвижване особено през зимния период са ограничени. Ограничението на учебното време също намалява възможността за повтаряне на преднамерените педагогически ситуации до пълното усвояване на предвидените знания или умения от всички деца.


2.9. Частта за Учебния план възпроизвежда досегашното статукво. Особен проблем представлява задължителното разпределение на часовете по даден предмет в рамките на учебния план по общообразователна подготовка. Не са дадени никакви възможности за изследване на друг тип разпределение на времето за постигане на компетентностите по общообразователна подготовка в зависимост от спецификата на образователната и социална среда.


2.10. Липсват ясно разписани роля и функции на класния ръководител, както и механизми за подкрепата и кариерното развитие на педагогическите кадри като класни ръководители.

Мотиви: Ролята на класния ръководител като значим възрастен, връзка между семейството и училището и човек, който най-добре познава и насочва развитието на ученика, има нужда от подкрепа с финансови ресурси и последователно повишаване на квалификацията в тази област.


2.11. Предлагаме член 90 ал.2 да се преформулира по следния начин: „Часът на класа се използва за последователно развитие на класа като общност“.

Мотиви: Признаваме важността на темите „действия при аварии, бедствия и катастрофи, задълженията на гражданите по отбраната на страната, безопасност на движението по пътищата, здравословен начин на живот и други“, но те би следвало да бъдат интегрирани в програмите за общообразователна подготовка, за да бъдат препродавани по достатъчно професионален и контекстуален начин. Тези теми задават по естествен начин междупредметните връзки и логично се вписват в програмата за общобразователна подготовка. Същевременно развитието на класа като общност е процес, който изисква ресурс и управление, не може да се разчита на спорадични действия и добра воля от страна на класния ръкомодител.


2.12. В член 203 ал. 3 да бъде добавено „и/или“

Мотиви: Алтернативата „изслушване или писмено обяснение“ може да бъде в ущърб на интересите на ученика в различните контексти на различните училища.


2.13. Чл. 209 ал. 8 да се преформулира в духа на пълноправно партньорство

Мотиви: Родителят не може просто да се явява при покана, очаква се двете парнтьорски страни в срещата да се договорят за подходящо време.


2.14. Не е ясен механизмът и правомощията за приемане на Етичния кодекс. Участват и представители и на ПС, и Обществения съвет, но не става ясно кой приема Етичния кодекс.


2.15. Не е ясно как се избира представител на ученическото самоуправление за член на Обществения съвет.


2.16. Остават неясни последователните действия, които произтичат от резултатите от инспекцията на Националния инспекторат по образование. Да се определи срок, в който директорът е длъжен да представи на Обществения съвет доклада от направената инспекция. Да се даде право на Обществения съвет да одобрява плана за коригиращи действия, изготвен от директора. Да се въведе законово установен срок за изпращане на плана за коригиращи действия след инспекция до НИО и РУО. Да се формулира ясно кой следи за спазването на сроковете в плана за коригиращи действия.


2.17. В член 347 ал. 1 санкцията следва да бъде само за възрастта, отнасяща се до задължителното предучилищно образование.

Мотиви: При липса на места в детските градини или детска градина в населеното място родителите би следвало да могат да се самоорганизират във форми за отглеждане, възпитание и предучилищно образование без да се налага да отговарят на изискванията на този закон.


3. Проблемни области


3.1. Запазено е статуквото с двойнствения статут на яслените групи в детските градини. Смятаме, че е наложително да се преосмислят приоритетите за ранно детско развитие във възрастта от 0 до 3 години. Крайно неподходящо е детските ясли като цяло да запазят фокуса си единствено върху физическото здраве на децата, а водещата компетентност на персонала да бъде медицинска.

Мотиви: Водещи изследвания в областта на ранното детско развитие показват значението на целенасоченото и последователно педагогическо въздействие в тази възраст. Профилът и подготовката на персонала, който работи с децата в ранните години, може да се окажат решаващи за последващото им развитие.


3.2. Детската градина остава запазена територия за класическо институционално отглеждане на децата. Законът не създава условия за развитие на алтернативни форми на групово отглеждане, възпитание и образование на децата каквито са например родителските кооперативи.

Мотиви: За много малки населени места това е единствено възможната форма на осигуряване на предучилищно образование, адекватно на нуждите на децата на приемлива за обществото цена. Много сме разтревожени от тенденцията децата в предучилищна възраст от малките населени места да бъдат извозвани с автобуси до по-големи средищни центрове. Тази практика създава сериозен психичен стрес у децата и техните семейства, носи рискове за живота и здравето на децата, особено през зимния сезон и прави практически невъзможно установяването на пълноценна връзка между семейството и образователната система. Развитието на родителски кооперативи е сериозен ресурс за осигуряване на достъп до качествено предучилищно образование и за децата от големите градове, където недостигът на места в детските градини води до препълнени и неефективно функциониращи групи.


3.3. За нас са напълно неудовлетворителни формулировките в частта „Оценяване на резултатите от обучението на учениците“.

Мотиви: Липсва разбиране за разликата в целите на оценяването на отделния ученик, оценката на качеството на образованието в отделното училище и мониторирането на образователната система. В резултат на това не е разграничен и инструментариума за осъществяване на различните оценки. Липсват специфични цели за „текущото оценяване“, което не се разглежда като инструмент за обратна връзка и мотивация за учене. Така наречената „качествена оценка“ всъщност е изразена с думи количествена оценка и не носи никаква допълнителна информация в сравнение с цифровата. Това е особено видимо в частта за оценяване I-III клас. Нелогично е и въвеждането на оценка „нуждае се от допълнителна работа”. Децата, получили оценка „добър“ или дори „мн. добър“, вероятно също се нуждаят от допълнителна работа в определени области.


3.4. Законопроектът не предлага ефективни механизми за анализ и предотвратяване на сега съществуващите ранни сегрегационни практики от I-ви клас в училищата. Мотиви: Под прикритието на „правото за създаване на правила за прием на ученици в рамките на училищната автономия“ Законът позволява съществуването на държавно финансирани училища за елита, например под рубриката училища по културата. Очевиден факт е, че няма справедлива дефиниция за „способности в областта на културата“ за 7-годишни деца, а проверката на т.нар. способности е механизъм за селектиране на деца от семейства с възможности.


3.5. В частта „Оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти“ липсва разбирането за водещата функция на учебника като инструмент за самостоятелно учене от ученика.

Мотиви: Продължава да е реален рискът отново да имаме учебници, които в най-добрия случай помагат на учителите да преподават, но са напълно неподходящи за самостоятелно учене от децата. Процедурата за оценяване на учебници не включва никакви елементи на стандартизирано и обективизирано тестване в реална среда с участие на ученици.