Начало > СТАТИИ > 7 ГРЕШКИ, КОИТО ДОПУСКАТ И РОДИТЕЛИ, И УЧИТЕЛИ
7 ГРЕШКИ, КОИТО ДОПУСКАТ И РОДИТЕЛИ, И УЧИТЕЛИ

 

И родители, и учители допускаме грешки във възпитанието на децата. Ясно е, че няма безгрешни, но когато осъзнаваме грешките си, имаме шанса да не ги повтаряме. Ето и често допусканите грешки.

1.Принуждаване

Обичайна ситуация: детето не иска, но и родителите, и учителите го принуждават. Детето по някакви си негови причини не иска да направи дадено нещо. Възрастните не се интересуват от причините, просто го заставят да го направи. Посланието в случая е нещо подобно: „Ти само не можеш, ти нямаш воля и опит, но аз имам!“ Този, който често бива принуждаван, живее в конфликт със себе си. Да правиш всичко принудително е сигурен път към загубване на собственото „аз“. Така че, би трябвало да си даваме сметка, че когато принуждаваме децата, всъщност разклащаме волята им и им създаваме навика да страдат и да търпят.

2.Порицаване

Порицанието е любима родителска, а също и учителска манипулация. Работи моментално и ефективно. Посланието би могло да бъде: „Ти си лошо и ужасно дете, но не можеш нищо да скриеш от мен. Не забравяй, че те наблюдавам и всичко виждам“. Ако сте порицавали детето, особено в присъствието на други хора, ето какво всъщност сте направили: демонстрирали сте своето превъзходство; обявили сте детето за лошо и това чувство ще остане задълго у него; „внесли“ сте страх от собствените грешки, недостатъци, постъпки.

3.Наказание

Наказание се прилага, като правило, с цел да се предотврати дадено поведение за вбъдеще. Често всъщност зад наказанието се крие безпомощността и разочарованието на възрастните. Справедливото наказание може да бъде възприето от детето като адекватна мярка, но несправедливото поражда само възмущение, злоба и гняв. Посланието е примерно: „Ти, очевидно, не разбираш колко ужасно си постъпил? Дете, което се наказва чрез унижения, физическо или психическо насилие, много бързо самото то ще се превърне в насилник. Несправедливото наказание почти винаги се възприема като акт на унижение и проява на агресия. В отговор се ражда желание за отмъщение.

4.Заплахи

Когато заплашвате детето, подкоповате нещо толкова важно за него – сигурността и безопасността му. Заплашвайки детето, безспорно го подчиняваме, но го лишаваме от усещането за собствената му ценност. В резултат на това то не цени и другите.

5.Критика

Дете, което често критикуваме, расте прекалено зависимо от чуждите оценки. Страхът от получаване на лоша оценка или резултат прави детето напрегнато и зависимо. По-важно е да поддържаме способността му да получава удоволствие от това, което прави, а не да го подлагаме на оценяване.

6.Унижение

Унизяването силно влияе на понижаването на самооценката. Обикновено, деца, които са унизявани, са много усърдни, тъй като се страхуват от нападки. Те се научават да се самоунижават или обратното – самите те след време унижават, причиняват болка на другите, проявяват жестокост, насилие.

7.Похвала

 

Струва ни се, че похвалата е значително по-полезна от критиката. Но, това е така отчасти. Разбира се, критиката и унижението не помагат за развитието на детето. Но е добре да се знае, че похвалата също е оценка. Дете, което постоянно хвалим е също толкова зависимо от външните оценки, както и това, което критикуваме. Постоянната похвала отнема на детето свободата да прави грешки, да експериментира. То винаги ще изпитва страх да не разочарова родители, близки. Ето защо и в похвалите е добре да бъдем умерени.