Начало > ПОЗИЦИИ И СТАНОВИЩА > Ева Борисова във вестник "Дневник"
Ева Борисова във вестник "Дневник"

Интервю на Ева Борисова във вестник "Дневник"

 

Ева Борисова - основател и член на управителния съвет на Асоциация Родители отговаря на въпросите на вестник "Девник" за планираните промени в закона за образованието.

 

Как оценявате идеята детската градина да стане задължителна и за 4-годишните? Каква, според Вас, е мотивацията на това предложение? Ще има ли достатъчно места в градините?


Ние подкрепяме идеята за задължително посещение на детска градина от 4 годишна възраст. Това е съобразено с нуждите на децата от изграждане на умения за общуване с по-голяма група деца, адаптацията към среда различна от семейната и запознаването с външни авторитети, в роля различна от родствената и приятелска среда. Въвеждането на задължително посещение на детска градина е и сигнал към семейството, за нуждите на детето да формира лично пространство, и подходящия момент, в който семейството трябва постепенно да осигури все по-голяма автономия на детето. Голямото ни притеснение е свързано с готовността на държавата да осигури достъп до гъвкава и качествена услуга за тази възрастова група за всички деца и особено за децата от уязвимите групи и децата със СОП.

 

 

Не се ли отнема изборът на родителя по този начин?


В известен смисъл изборът на родителя е ограничен. Основанието в случая обаче и висшия интерес на детето. Чрез тази законова норма, държавата стъпва на разбирането, че детето е самостоятелен субект със собствени права. Семейството разбира се е най-важната подкрепа за детето, но то трябва да познава и гарантира висшия интерес на детето. Достъпът до образование е фундаментално право на детето и семейството няма право да го лишава от това. Според съвременното разбиране детската градина не е социална, а образователна услуга, която гарантира развитието както на когнитивните, така и на социалните умения на децата. Понякога родителите подценяват необходимостта да предложат на детето и друго пространство различно от семейството. Те се притесняват, че не могат да контролират рисковите фактори в този процес, с какви други деца ще бъде детето, какво ще научи от другите деца, дали ще е достатъчно грижовна учителката, как се управляват конфликтите, какви са рисковете за здравето? Детската градина трябва да се промени, така че по пълноценен начин да адресира тези притеснения и да убеди семействата, че ползите са по-големи от рисковете.


Получихме писма до редакцията по повод създаването на така наречените обществени съвети към училищата и родителските настоятелства. Съществуват притеснения относно факта, че всички права на настоятелствата са “иззети“ от тях и са прехвърлени в тези на съветите. В същото време съветите нямат финансовия ангажимент, който настоятелствата продължават да имат по закон към училището. Притеснението е, че родителите ще изберат да участват в живота на училищата чрез съветите, където е безплатно, и настоятелствата постепенно ще изчезнат като добра практика. Вие виждате ли такава опасност и каква според Вас е мотивацията за създаването на два такива органа, вместо обединяването на функциите им, например?


Според нас обществените съвети и Училищните настоятелства са две форми на отваряне на училището към заинтересованите страни, но по своята същност те имат съвсем различни функции. Обществените съвети, са колективен орган за управление на училището. В този смисъл те са вътрешни за училищната организация и тяхната основна цел е да гарантират прозрачност и качество на основните вътрешни процеси в училище. Естествено е родителите, членове на Обществения съвет да бъдат избрани чрез вътрешни избори, които гарантират тяхното право да представляват всички родители. Училищните настоятелства са неправителствени организации към училището. Те имат за цел да привлекат към „каузата училище” широката общественост. Участието на родителите в тях е на доброволен принцип наравно с широк кръг други субекти, представители на бизнеса, учители, просто активни граждани. Напълно е възможно да имате функциониращо училищно настоятелство без нито един родител. Училищните настоятелства безспорна са много важна правна възможност за пълноценно привличане на допълнителни ресурси към училището, осъществяване на публично-частни партньорства и отваряне на училището за предоставяне на услуги ориентирани към местната общност. Отношенията между училището и Училищното настоятелство са отношения между два самостоятелни правни субекта. Намираме за несъстоятелна тезата, че родителите биха избрали една от двете форми на участие, защото мотивите за участие са много различни. В същото време обществените съвети са част от самото училище и носят пряка отговорност за доброто управление. Важно е да се гарантира, че родителското представителство ще бъде формирано по демократичен път. Важно е родителите, които участват в обществените съвети да разбират, че са представители на всички родители и по важните въпроси трябва да съгласуват мнението си с тях, а не да изразяват своето лично мнение. Докато в Училищното настоятелство всеки субект е свободен да участва по начин, който го ангажира лично, без да се съобразява с мнението на останалите родители. Вярвам, че този въпрос е част от изграждането на демократични процедури в училище. Важно е да се отървем от навика си да мислим, че който плаща или може да плати, той има повече тежест при решаването на определени проблеми. Управлението на училището и изграждането на ефективни училищни политики е много по-комплексен въпрос от простата връзка дарител – дарен. Много е важно да имаме и ясни вътрешни механизми, които предотвратяват възможна злоупотреба с влияние, защото ако бъдем честни всички родители искат техните деца да са добре, но не всички осъзнаваме, че отговорността ни като членове на един обществен съвет предполага да мислим какво ще е добре за всички деца.