Начало > ПОЗИЦИИ И СТАНОВИЩА > Законопроекта за предучилищното и училищното образование
Законопроекта за предучилищното и училищното образование

Основни позиции и предложения за Законопроекта за предучилищното и училищното образование

 

Предложенията бяха изработени в резултат на системни и задълбочени дискусии от група организации, работещи в сферата на образованието. В процеса на формиране на споделени ключови приоритети и позиции участваха: сдружение Асоциация „Родители“, фондация „Заедно в час“, „Център за образователни инициативи“, Център за междуетнически диалог и толернатност „Амалипе“, фондация „Тръст за социална алтернатива“, УНИЦЕФ, фондация „Америка за България“, Национална мрежа за децата, сдружение „Свят без граници“, сдружение „Нов път“, Институт „Отворено общество“ и Център за приобщаващо образование.

 

Можете да прочетете отвореното писмото към министър Танев.

 

Нашата група от граждански организации и експерти представя своето общо становище по Законопроекта за училищното и предучилищното образование. Ние сме убедени, че стабилността, просперитетът и сигурността на страната ни в обществено-икономически план зависи от повишаване на образоваността на всички деца. Основната цел на образователната реформа е да осигури на всички деца образование, което им помага да развият максимално потенциала си и да ги подготви да бъдат отговорни, мислещи, знаещи и можещи граждани.

 

Това изисква политическа воля за реформи в образователните политики и осигуряване на подкрепа за учителите и директорите, които ще ги прилагат. Проектозаконът очертава нормативна рамка за промяна на философията и целите на предучилищно и училищно образование. Затова е важно ключовите нови положения да се запазят, а някои от тях – задълбочат.

 

В тази връзка, предлагаме следните основни приоритети да бъдат интегрирани в текста на законопроекта, като в Приложение 1 формулираме конкретни текстове по съответни членове от законопроекта, които допълват нашите предложения по-долу.

 

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ, КОИТО ПОДКРЕПЯМЕ

 

 

  1. Изричното заявяване на образованието като национален приоритет.
  2. По-високата степен на автономия на детските градини и училищата: да прилагат собствени политики за развитие, за изграждане на позитивен организационен климат и за подкрепа за личностно развитие на децата; да избират организацията, методите и средствата на обучение; да работят по авторски и иновативни програми; да работят по-голяма свобода в рамковия учебен план; да избират между неограничен брой учебници.
  3. Въвеждането на стандарти като инструмент за управление на качеството на образователния продукт.
  4. Изискването за създаване и поддържане на система за управление на качеството в училище и в образованието.
  5. Разграничаването на оценяването на напредъка на ученика от оценяването на системата.
  6. Въвеждането на изискване за екипна работа в целия процес по създаване на училищните политики във всяка сфера – от изготвянето на училищния учебен план и системата за оценяване, до подкрепата на личностното развитие на децата.
  7. Възлагането на отговорността за осигуряване на общата и на допълнителната подкрепа за всички деца, които се нуждаят от такава, на училището. Гарантирането на правото на избор на училището за начините, чрез които то да предоставя тази подкрепа. Създаването на условия за пълна ресурсна обезпеченост там, където е детето.
  8. Въвеждането на концепцията за ранно детско развитие, задължителната предучилищна подготовка поне 2 години преди започване на училище и възможността за създаване на по-гъвкави форми за отглеждане, възпитание и образование на деца.
  9. Отпадането на оценяването в I-III клас и отпадането на възможността за повтаряне на класа в начален етап.
  10. Регламентирането на повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти и осигуряването на придобиване на педагогически компетентности за лица без професионална квалификация „учител“, в случаите когато заемат учителска длъжност.
  11. Създаването на възможност за ефективно партньорство с общността, чрез изграждане на Обществени съвети, както и с родителите - чрез дефиниране на отговорностите на всички участници в образователния процес.
  12. Забраната за формирането на паралелки и групи на етнически принцип в етнически смесените детски градини и училища.
  13. Приемането, че общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и свързаното с това недопускане на ранен прием в профилирани гимназии на ученици след  подбор, основан на каквато и да било проверка на възможностите, преди придобиване на ключовите базисни компетенции.
  14. Възможностите за училищата да придобиват статут на иновативни училища при спазването на определени критерии.

 

 

II. ОСНОВНИ СФЕРИ ЗА ПОДОБРЕНИЕ И ПРОМЯНА

 

1. Превръщане на предучилищното и училищното образование в РЕАЛЕН приоритет.

 

Защитата на тази позиция изисква ресурси и ясна пътна карта за желаните промени. Затова са необходими решения за разумно повишаване на българския бюджет за образование до средните за ЕС-28 дялове за образование от БВП.

 

Предлагаме промяна на чл. 279. Бюджетът за образование не може да бъде по-нисък от последния публикуван средноевропейски процент от БВП, определен за образование в страните-членки на ЕС%.

 

В допълнение на това заставаме зад искането за повишаване на заплатите на учителите, които са основният двигател за промяна и подобряване на резултатите в образованието. Предлагаме минималният размер на месечната основна заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от учител в системата на предучилищното и училищното образование, да не е по-нисък от трикратния размер на минималната месечна работна заплата за страната.

 

2. Раннa детскa грижа и образование.

 

Инвестициите в ранното детско развитие са с най-голяма възвращаемост по отношение на развитието на детето в дългосрочен план и по отношение на неговото участие и представяне в училищното обучение. Затова следва да се приемат политически решения за премахване на всички пречки пред постигане на сравними със средните за ЕС равнища на обхват на децата в предучилищно образование. Предлагаме да се приеме като държавна политика гарантирането на безплатен достъп до предучилищно образование за всички деца, независимо от населеното място, в което живеят и от социалния им статус.

 

Възприемането на цялостен подход за ранно развитие на познавателните, физическите, социалните и емоционалните аспекти изисква програмите за ранно детско развитие да имат ясен образователен компонент.

 

Предлагаме детските ясли като обществени институции за отглеждане, възпитание и обучение на деца до 3-годишна възраст да се интегрират нормативно и структурно в единна обществена система за ранно детско развитие, заедно с детските градини.

 

Предлагаме следните промени:

 

Чл. 9. (1) Предучилищното и училищното образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците. (3) Правото на безплатно предучилищно образование се упражнява като не се заплащат такси за обучението, възпитанието и издръжката, осигурявани със средства от държавния бюджет и бюджетите на общините и се ползва безплатно материалната база за обучение и развитие на интересите и способностите на децата. При целодневна организация издръжката включва хранене.


Промяна в Заглавието на Раздел III от Глава четвърта. Средищни и защитени детски градини и училища


В чл. 24 да има нова алинея: Детската ясла е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца до 3-годишна възраст в съответствие със стандартите за ранно детско развитие.

 

3. Намаляване на неравенствата в достъпа до качествено училищно образование.

 

Важен фактор за намаляване на неравенствата е и определянето на класа, в който се завършва основно образование. В почти всички европейски държави основната степен на образование е с продължителност минимум 8 години, за да могат учениците да формират своите базови компетенции и поведения, над които впоследствие се надграждат специфичните умения. Затова предлагаме 8.клас да остане в рамките на основното образование и да се поемат транспортните разходи за учениците до завършване на средно образование.

 

Предлагаме и приемане на решения за премахване на двусменния режим на обучение. Сегашната организация на учебния процес прави невъзможни усилията за създаване на съвременна образователна среда за учене и за развитие на цялата училищна общност. Двусменният режим на обучение обезсмисля целодневната организация на учебния процес и ограничава възможностите на училищата да развиват форми за свободното време на децата и учениците.

 

Важна промяна е и отпадането на термина „противообществени прояви“ и промяна в статута на Социално-педагогическите интернати и Възпитателните училища интернати. Статутът им на училища трябва да бъде прекратен, като се гарантира достъп до качествено образование на децата, настанени в тях. Необходимо е да се предвиди процес на закриване на СПИ и реформиране на ВУИ.

 

Предлагаме промени в следните текстове:

 

Чл. 71 (2) Обучението за придобиване на основно образование се осъществява от І до VІІІ клас включително в два етапа, както следва: 1. Начален – от І до ІV клас включително; 2. Прогимназиален – от V до VІІІ клас включително.


Чл. 51, промяна на ал. 3. За учениците по ал. 1 от I до XII клас се предоставя транспорт.


Чл. 281, нова алинея: Средствата по ал. 1, т. 2 се осигуряват и за ученици, които се обучават в профилирана или професионална паралелка на територията на областта, в която живеят, до завършване на съответната образователна степен.


Преходни и заключителни разпоредби: В срок до 5 години след приемането на законопроекта всички училища в страната са създали условия за преминаване към едносменен режим на обучение.


Преходни и заключителни разпоредби: В срок до пет години от влизането в сила на закона Социално-педагогическите интернати се закриват, а Възпитателните училища интернати се реформират.

 

4. Учителската професия и кариерно развитие – отворен вход и училищно-базирана квалификация.

 

Предвид демографската структура на педагогическите кадри, очакваните високи дялове на пенсионирани учители в следващите 5 - 10 години и очертаващия се в определени райони дефицит на учители, особено по предмети като чужди езици, математика, природни науки и др., е важно да се разширят вече предвидените в законопроекта мерки по отношение на развитието и мотивирането на педагогическите специалисти с още ключови промени по отношение на:

 

 

  • отваряне на входа към учителската професия чрез възможност специалисти без придобита квалификация „учител” да започнат работа в училище, докато са в процес на сертифициране за учител;
  • приемане на продължаващата квалификация на учителите като важен фактор за развитие, управляван от училището с цел повишаване на качеството на обучението.

 

 

Приемането на подхода за училищно-базираната квалификация е част от процеса по изграждане на професионалната отговорност на училището за качеството на обучението и от организационното развитие на училището. Квалификационните дейности и обучения за педагогическите специалисти трябва да предлагат множество разнообразни опции за организиране на качествена и отговаряща на потребностите на отделните училищни екипи продължаваща подготовка.

 

С оглед на това предлагаме:

 

Към чл. 211, ал. 8 да се добави „в рамките на до две години от постъпване на работа в училище на съответния специалист”.


Да отпаднат текстовете от чл. 211, ал. 4, 5, 6, 7, тъй като дефинират изключения, които следва да бъдат включени в Държавния образователен стандарт за педагогическите специалисти.


Промяна на чл. 49 (1) Специализираните обслужващи звена са за: 3. регистрация, наблюдение и оценка на квалификацията.


Допълване на чл. 219 с 2 нови алинеи. (5) Директорите на училищата са длъжни да осигуряват и необходимите условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти за изпълнение на функциите им като класни ръководители. (6) Повишаването на квалификацията е неразделна част от стратегията за развитие на детската градина или училището.


Допълване на текст към чл. 221. (1) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти може да се организира и от детските градини, училищата и от центровете за подкрепа за личностно развитие чрез обмяна на добри практики в различни форми, супервизии, индивидуални консултации, участие в конференции, както и работа по международни и национални програми.(2) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осигуряват условия за повишаване на квалификацията по ал. 1 в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист, като 8 часа могат да са за индивидуални консултации/персонализирано обучение с различни професионалисти по избор на учителите (вкл. за преодоляване на неефективни педагогически стратегии, преумора следствие прекомерен стрес на работното място и други).

 

5. Управление на качеството чрез независим Национален инспекторат по образованието и прозрачна, публично-достъпна система от обективни, сравними във времето оценявания на образователните резултати на учениците.

 

Националните външни оценявания трябва да проследяват усвояването на умения и познания за успех в XXI век, а не да проверяват само фактологичните знания на учениците. Поради начина на организация резултатите от НВО не могат да бъдат истински измерител на приноса на училището за повишаването на резултатите и компетенциите на учениците. Оценяването след IV клас, може да бъде манипулирано, а това след VII и XII клас измерва в много голяма степен и приноса на семейството за учебните постижения на учениците. По този начин външните оценявания не са обективен измерител нито на качеството на обучението в училище, нито на реалните знания и умения на учениците.

 

Създаването на адекватни механизми за публично проследяване и обсъждане на образователните резултати на учениците осигурява възможност за сравнение на динамиката им във времето и за реализиране на съответните промени в приоритетните политики и мерки за подобряване на равния достъп до качествено образование. Затова очакваме новият закон за предучилищното и училищното образование да:

 

  • гарантира провеждането на обективни, сравними във времето, измерващи ключовите компетенции на учениците национални външни оценявания, които се използват за анализ на качеството на образованието, което училищата ни осигуряват, и за търсене на нужните промени и подобрения в образователните политики и инвестиции;
  • дефинира състава, структурата, правилника и финансирането на независим от Министерство на образованието и науката Национален нспекторат по образованието.
  • С оглед на това предлагаме:

 

 

В чл. 117, ал. 3 да се допълни по следния начин: (3) В края на ІV, VІІ и Х клас се провежда национално външно оценяване за установяване степента на постигане на компетенциите за съответния етап, определени с държавния образователен стандарт за учебното съдържание в  общообразователната подготовка. Този стандарт осигурява единна скала за оценяване на компетенциите на учениците, която позволява сравнимост на резултатите им през годините. Този стандарт гарантира, че оценяваните компетенции на учениците са съобразени с рамката от компетенции за 21 век и поставя акцент върху уменията за мислене и анализ, функционалната грамотност, владеенето на книжовен български език и математически умения. Стандартът гарантира, че при провеждане на националните външни оценявания не се допуска манипулация на резултатите на учениците.


В чл. 117, ал. 4 да се добави: Министерството на образованието и науката въвежда механизъм за публичност, прозрачност и ежегоден анализ на резултатите от националните външни оценявания. В следствие публично представените данни и анализ, МОН, в партньорство с други заинтересовани страни, изработва приоритетни мерки за подобрение в политиките и финансираните на мерки, за да се гарантира устойчиво повишаване на качеството на образованието.

 

Редактиране на текста на чл. 277. Устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието, правата и задълженията на инспекторите се определят с правилник, утвърден от министър-председателя, след одобрение от Експертна комисия по образованието към министър-председателя, съставена от експерти в сферата на образованието, които не са в служебни или трудово-правни отношения с Министерство на образованието и науката или с други държавни образователни институции.

 

6. Осигуряване на реални правомощия за прилагане на училищната автономност.

 

Децентрализацията на системата изисква предоставяне на степени на професионална автономност на училищата да управляват всички важни ресурси, за да могат да се представят добре във външното оценяване и инспектиране. Училищата не са просто обект на управление и финансиране – тяхната работа зависи в голяма степен от всички ресурси, които използват /програми за продължаваща квалификация, всякакъв вид професионални поддържащи услуги, избор на учебници и помагала, учебен план и програми, форми на обучение и организация на учебния процес/. Затова степента, в която те контролират „доставката“ на тези важни ресурси, е също съществена част от децентрализацията. С оглед на това децентрализацията предполага:

 

 

  • прилагане на подходи, осигуряващи съвместимост между национално зададените цели, мерки и специфичните цели и мерки на местно и училищно равнище;
  • създаване на условия от страна на държавата за осигуряване на всички достатъчни ресурси, които да бъдат в помощ на общините и училищата по свободен начин да постигат целите. Това включва свобода в програмите, начините на организация на учебния процес, на предметите и на учебните часове, формите на обучение и методите.

 

Неизменна част от процеса е предоставянето на цялата необходима подкрепа и ресурси, с които училището да може да изпълни конструктивните препоръки. С оглед на това предлагаме:

 

Редактиране на текст на чл. 28, ал. 3. Автономията на училищата включва и правото да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове за съответния клас и/или етап, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми в случаите, предвидени в този закон.

 

Редактиране на чл. 160. (3) Извън списъка по ал. 1 учителите могат да ползват и други образователни ресурси в качеството им на допълнителни учебни помагала, в т.ч. сборници, справочна литература, албуми, енциклопедии, интерактивни мултимедийни продукти, презентации и др., ако с тяхна помощ се постигат държавните образователни стандарти за учебно съдържание.

 

7. Преосмисляне на видовете държавни образователни стандарти и начините на изготвянето им.

 

Заради необходимостта от това да се обхванат всички сфери на регулация, които досега са били част от различна нормативна уредба в законопроекта, в момента има прекалена раздробеност на ДОС, което е предпоставка за разминаване и противоречия между стандарти, регулиращи сходна материя. Предлагаме намаляване на броя на ДОС чрез групиране по тематичен и организационен принцип. Например:

 

 

  • ДОС за управление на качеството като основен стандарт да се разшири и допълни чрез - ДОС за физическата среда и ДОС за организация на дейностите в училищното образование;
  • ДОС 4 и 5 за съдържание да се интегрират с ДОС за учебния план и за оценяване.

 

 

За преодоляване на ориентацията към фактологично съдържание изготвянето на ДОС по общообразователна и профилираната подготовка следва да са ориентирани към:

 

  • етапи и степени на образование - до завършване на задължителното обучение - 16 години или 10. клас;
  • интегрирани учебни предмети до завършване на основно образование и предметно обособяване в гимназиален етап;
  • изготвяне на очаквани резултати по КОО в основните сфери на всяко индивидуално развитие - когнитивно, емоционално, социално и двигателно;
  • изготвяне на очаквани резултати по КОО, съобразени с основните групи компетентности за учене през целия живот;
  • задължителност на общообразователната подготовка за всички деца до завършване на задължителното обучение.

 

 

Настояваме и за възможност за участие на представители на гражданските организации в групите по разработване на стандартите. В този процес бихме работили и за осигуряване на допълнителна експертиза според възможностите си. Важен елемент в този процес е осигуряване на съгласуваност между отделните държавни образователни стандарти.

 

8. Приобщаващо образование.

 

Освен гарантирането, че училищата и детските градини ще получат пълната финансова и ресурсна подкрепа и отговорност да осъществяват приобщаването на всяко дете, считаме че ранното оценяване на потребностите и затрудненията е елемент от задължителната превенция на отпадането на много деца със затруднения в научването.

 

Редактиране на текст на чл. 176, ал. 1 т.12. Общата подкрепа за личностно развитие представлява: към т.12 Ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните трудности, извършвана в начален етап от учителя в обща класна стая и към всички ученици.