Начало > ПОЗИЦИИ И СТАНОВИЩА > Учебни програми за предучилищно възпитание и подготовка
Учебни програми за предучилищно възпитание и подготовка

Становище на Асоциация Родители по проектите на учебни програми за предучилищно възпитание и подготовка

 

Асоциация Родители е неправителствена организация, която от 2001 г. работи за подобряване на средата, в която растат и се развиват българските деца. Един от фокусите на нашата работа е повишаването на качеството на образованието и ние винаги сме имали активна позиция по въпросите, засягащи подобряването на връзката между семейството и училището.

 

Ние приветстваме усилията на Министерството на образованието да обнови и актуализира програмите за предучилищно възпитание и подготовка. Подкрепяме подхода, приет от Министерството, за включване на широк кръг от заинтересовани лица в обсъжданията и разчитаме, че мненията на експерти, професионалисти по ранно детско развитие и родители ще бъдат отчетени при вземането на решения за окончателния вид на програмите.

 

Намираме, че въпреки опита да се избегне прекомерното детайлизиране в програмите, те все още имат твърде конкретен характер, който в недостатъчна степен отчита различното индивидуално темпо на развитие на децата. Този подход се фокусира твърде силно върху образователните постижения във всяка отделна възраст и поставя изисквания повече към децата, отколкото към средата, която формира уменията и нагласите им. За нас е по-важно да се поставят общи изисквания за създаване на среда, която подтиква децата към физическа активност, развива емоционалната интелигентност и социалните умения и изгражда позитивна нагласа към откриването на света в неговите взаимовръзки и зависимости. Използването на конкретни методи и подходи би следвало да е отговорност на всеки учител и всеки педагогически екип на отделната детска градина в зависимост от контекста и нуждите на децата.

 

Ние приветстваме включването на взаимодействието със семейството като важна част от програмите за предучилищно възпитание и подготовка и смятаме, че това е позитивна стъпка за подобряване на връзката детска градина-родители. За съжаление подходът при разработването на тази част поставя родителите не в позиция на партньори, а на пасивни участници в обучителен процес. Някои от заявените очаквани резултати не само са напълно нереалистични, но и представляват вмешателство в автономията на семейството, например „Усвояване от родителите на умения за самоанализ и самооценка на житейските цели и приоритети“. За нас остава напълно неясна целта на част от предложените теми, например: темата "Житейски ценностни ориентации и проекти за развитието на детето" се предлага за дискусия с родителите на 3-годишните, като има подточки "Сравнение и анализ на съответствието между собствените житейски ценностни ориентации и тези на детето" и "Сравнение и анализ на съответствието между собствените проекти и тези на детето" - едва ли това е най-животрептящата тема за родителите на тригодишните. За сметка на това темата за детската игра се появява едва във втора група. Колкото до темата "Семейство", която се предлага за първа група, напълно е неясно каква е целта й.

 

Като цяло намираме, че предложеният подход при разработването на раздела за взаимодействието на семейството и детската градина отговоря в много по-голяма степен на нуждите на детската градина, отколкото на родителите, като по този начин поставя под съмнение възможността да се изграждат отношения на равнопоставеност и партньорство.

 

Бихме препоръчали за предотвратяване на всякакви съмнения за налагане на определени продукти или услуги при съставянето на документи от такова високо ниво да се избягват препратки към конкретни автори или издания като например книгата на доц. д-р Радослав Пенев „Компас за родители“.

 

Като позитивна тенденция виждаме поставянето в центъра на вниманието на взаимодействието семейство-детска градина темата за особеностите на развитието на децата във всяка отделна възраст – дискутирането на задачите на развитието в началото на всяка учебна година би било от голяма полза както за повишаване на родителския капацитет, така и за изграждането на споделени представи и очаквания между семейството и детската градина.

 

Ние смятаме за положителна идеята с родителите да се организират дискусии, модерирани от учителите в детската градина. Съществена пречка през реализирането на тази идея на практика обаче е липсата на квалификация на учителите по отношения на работа с възрастни, управление на групов процес и фасилитаторски умения. В повечето детски градини липсва и педагогически съветник, който би могъл да подпомогне процеса. Без влагането на сериозен ресурс в изграждането на такъв капацитет, идеята за организиране на дискусии ще остане само пожелателна.

 

Асоциация Родители остава коректен и предвидим партньор и заявява желание и готовност за сътрудничество по изготвяне и апробиране на подобрена програма за взаимодействие между детската градина и семейството.

 

6 ноември 2014 г.