Начало > ПОЗИЦИИ И СТАНОВИЩА > Предложения за промени в образованието, вследствие на проведена анкета от МОН
Предложения за промени в образованието, вследствие на проведена анкета от МОН

Позиция на Асоциация Родители относно наскоро предложени промени в образованието, вследствие на проведена анкета от МОН


Асоциация Родители е организация, която от години участва активно в различни дискусии и обществени дебати по темата за българското образование. Едва ли има тема, свързана с училищното образование, по която да не сме вземали отношение и да не сме изразявали позиция в защита на тезата, че образователната ни система има нужда от същностна реформа, която да обърне фокуса на вниманието към нуждите на децата в контекста на новото време. Убедени сме, че търсенето на различни гледни точки е изключително важно, за да може да се отчетат интересите на всички участници в образователния процес  и да се стигне до възможно най-ефективните решения.

 

Начинът, по който беше проведен първият етап от планираното от Министерство на образованието и науката обществено обсъждане обаче, ни кара да обърнем внимание, че истински обществен дебат по тази тема може да се случи, единствено ако се спазва логичният ред на такова обсъждане: като се тръгне от основните принципи, цели и задачи и едва след това се премине към разглеждане на конкретните въпроси. Анкетата на сайта на МОН в голямата си част предлага единствено затворени въпроси, които не позволяват да бъде изразено мнение по цялостната философия на реформата. Това е съществена пречка пред изразяването на мнение от широк кръг хора, които не намират своя избор сред предлаганите отговори. Такъв подход изкривява цялостната картина и създава неверни представи за обществените нагласи.

 

Въпреки несъгласието ни с начина на провеждане на общественото обсъждане, не можем да подминем с мълчание широко огласените резултати от анкетата и особено един от тях – афишираната от Министерството нагласа, че най-доброто решение за проблема с изоставащите ученици в начален етап е повтарянето на класа. Представените резултати от анкетата на МОН показаха тревожно ниво на готовност отговорността за качеството на образованието да бъде прехвърлена от възрастните към децата. Ако тази анкета бъде взета под внимание при изготвянето на нов закон, вместо подкрепа и насърчаване, децата в начален етап ще бъдат наказвани чрез повтаряне на класа за неуспехите на възрастните при осъществяването на двете основни цели на училището в този етап – да ограмотява и да развива любознателността.

 

Категорично заставаме срещу идеята 8-9-10 годишни деца да повтарят клас при лош успех. Несправянето в училище е проблем, който може да има едновременно различни корени –здравословни, психологически, социално-икономически. Не е за подценяване и факторът качество на образованието, което получават децата и което отново зависи от мотивацията, усилията и добрата воля на възрастните около тях – родители, учители, училищни директори и институции.

 

Според нас публичното заклеймяване на несправящите се в училище деца не решава проблемите на образователната система и няма да компенсира закъснялата с десетилетия реформа в училище. Дори би задълбочило проблемите, свързани с отпадането от училище, защото е опит детето да бъде нагласено към нуждите на системата, а не системата да се обърне към нуждите на детето.

 

Обръщаме внимание и на факта, че МОН отчита като успех на едногодишното управление на проф. Клисарова приемането на редица стратегии. Една от тях е „Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020)“. Описаните в нея мерки са насочени към подкрепа на детето и образователния му потенциал, а не към санкция, каквато е повтарянето на клас. Вярваме, че при изготвянето на нов образователен закон ще бъде избегнато противоречието между написаното в тази стратегия и заявеното с анкетата търсене на измамно лесен начин за решаване на проблемите с наказания и ограничения.

 

Смятаме, че резултатите от тази анкета могат да се използват единствено като повод за дискусия между ангажираните групи в обществото, представляващи семейството и училищната институция, но не и за изграждане на политики в образованието.