В последните месеци темата за фентанила все по-често присъства в медиите и обществените разговори. Новините за случаи на свръхдози и незаконно разпространение на веществото пораждат тревога у много родители и учители. Естествено е да се питаме: Трябва ли да се притесняваме? Как да говорим с децата? Какво можем да направим, за да ги предпазим?
Добрата новина е, че най-ефективната защита не започва, когато възникне проблем. Тя започва много по-рано – с изграждането на доверие, критично мислене и умението децата да търсят помощ, когато се окажат в трудна ситуация.
Какво представлява фентанилът?
Фентанилът е силно действащ синтетичен опиоид, който се използва в медицината при силна болка и при анестезия. Когато се прилага от медицински специалисти и по лекарско предписание, той има своето място в лечението.
Опасността идва от незаконно произведения фентанил, който се разпространява като наркотично вещество. Понякога той се смесва с други наркотици или се пресова в таблетки, които приличат на обикновени лекарства. Човек може да не подозира, че приема именно фентанил.
Това означава, че рискът невинаги е свързан със съзнателното търсене на това вещество. Затова разговорът с младите хора трябва да бъде не само за наркотиците, а и за безопасността, информирания избор и умението да казват „не“.
Нужно ли е да говорим с децата?
Да.
Много родители се колебаят дали подобни разговори няма да събудят излишно любопитство. Изследванията показват обратното – когато информацията е поднесена спокойно, съобразена с възрастта и без драматизиране, тя намалява риска от експериментиране.
Разговорът е добре да започне не с предупреждения, а с въпроси:
- Напоследък се говори много за фентанила. Ти чувал/а ли си нещо?“
- „Какво се коментира по тази тема в училище или сред приятелите ти?“
- „Според теб защо някои млади хора поемат подобни рискове?“
- „Как би реагирал/а, ако някой ти предложи таблетка или друго вещество на парти?“
- „Какво би направил/а, ако твой приятел се почувства зле след употреба на неизвестно вещество?“
- „Знаеш ли, че винаги можеш да ми се обадиш, независимо каква е ситуацията? Най-важното е да си в безопасност.”
Помнете:
- слушайте повече, отколкото говорите;
- избягвайте обвинения и заплахи;
- ако не знаете отговора на някой въпрос, кажете: „Нека проверим заедно.“ Това показва, че търсенето на достоверна информация е ценност.
Когато детето усеща, че възрастният слуша, а не разпитва, вероятността да сподели е много по-голяма.
Какво е важно да знаят децата?
Не е необходимо да ги затрупваме с медицински подробности. Достатъчно е да запомнят няколко ясни правила:
- Никога да не приемат лекарства или таблетки, дадени от приятел или купени онлайн.
- Да знаят, че външният вид на една таблетка не гарантира какво съдържа тя.
- Да отказват вещества, за които не знаят произхода.
- Ако попаднат в ситуация, която ги тревожи, да потърсят възрастен, на когото имат доверие.
Тези правила са валидни не само за фентанила, а за всички психоактивни вещества.
Какво могат да направят родителите?
Най-важната превенция не е контролът, а връзката с детето.
Децата, които усещат подкрепа у дома, много по-често търсят помощ, когато изпаднат в затруднение.
Полезно е родителите да:
- проявяват интерес към ежедневието на детето;
- познават приятелите му;
- разговарят за съдържанието, което то следи в социалните мрежи;
- обсъждат реални житейски ситуации, вместо да изнасят лекции;
- показват със собственото си поведение отговорно отношение към лекарствата и алкохола.
Важно е разговорите да не се случват само след тревожна новина по телевизията. Най-силната защита се изгражда постепенно – чрез много кратки, естествени разговори в ежедневието.
Каква е ролята на училището?
Училището е ключов партньор на семейството в превенцията.
Най-добрите резултати не се постигат чрез единични кампании, а чрез последователна работа за развиване на социални и емоционални умения – критично мислене, справяне с натиск от връстници, управление на емоциите и умения за вземане на решения.
Особено важно е учениците да знаят, че могат да потърсят подкрепа от учител, училищен психолог или друг възрастен, без страх, че ще бъдат осъдени.
Когато училището и семейството изпращат едни и същи послания, ефектът от превенцията е значително по-голям.
Кога да потърсим помощ?
Промените в поведението през пубертета са нормални и не означават непременно употреба на психоактивни вещества.
Но ако забележите няколко тревожни признака едновременно – силна изолация, внезапна промяна в приятелския кръг, рязък спад в успеха, необяснима сънливост, липса на интерес към обичайните занимания или изчезване на пари – е добре да потърсите консултация със специалист.
Колкото по-рано едно семейство получи подкрепа, толкова по-големи са шансовете проблемът да бъде преодолян.
Къде да потърсим помощ?
Ако се тревожите за дете или младеж, не чакайте ситуацията да се задълбочи.
Можете да се обърнете към:
- личния лекар, който може да насочи към подходящ специалист;
- училищния психолог или педагогическия съветник;
- Регионалния център по психично здраве или специализирани центрове за лечение и консултиране при зависимости;
- Националната телефонна линия за деца – 116 111, където деца и родители могат да получат безплатна консултация и насочване;
Важно: Потърсете помощ възможно най-рано. Ранната консултация не означава, че детето има зависимост. Тя дава възможност рискът да бъде оценен навреме и семейството да получи подкрепа.
Ако възникне спешна ситуация
Ако човек е в безсъзнание, диша много бавно или не диша, устните му посиняват или не реагира на опити да бъде събуден, незабавно се обадете на телефон 112.
Не чакайте симптомите да преминат сами. При съмнение за предозиране всяка минута е важна.
Най-силната превенция е връзката
Децата не се предпазват само с правила. Те се предпазват, когато имат доверен възрастен, към когото могат да се обърнат, когато знаят, че ще бъдат изслушани, а не обвинени.
Разговорите за фентанила не трябва да бъдат разговори, основани на страх. Те са част от по-големия разговор за здравето, безопасността, отговорността и грижата – разговор, който започва в семейството и продължава в училище.
Защото превенцията не е еднократно събитие. Тя е ежедневна връзка между деца и възрастни, изградена върху доверие, уважение и открита комуникация.
Митове и факти за фентанила
Мит: „Това е проблем само в САЩ.“
Факт: Макар мащабът на проблема в България да е различен, незаконният пазар на наркотици е динамичен. Информираността и превенцията са необходими навсякъде.
Мит: „Само деца, които употребяват наркотици, са изложени на риск.“
Факт: Най-голямата опасност е, че незаконно произведеният фентанил може да бъде смесен с други вещества или да присъства в таблетки, които изглеждат като познати лекарства.
Мит: „Ако поговорим за наркотиците, ще провокираме интерес.“
Факт: Изследванията показват, че откритите, спокойни разговори с родителите намаляват риска от рисково поведение. Децата имат нужда от достоверна информация, а не от слухове.
Мит: „Моето дете никога не би попаднало в подобна ситуация.“
Факт: Няма семейство, което да е напълно защитено само защото вярва, че „това няма да се случи при нас“. Най-сигурната защита са добрата комуникация, доверието и навременната информираност.
Мит: „Достатъчно е веднъж да предупредим детето.“
Факт: Превенцията не е еднократен разговор. Тя е процес, който продължава през цялото израстване на детето.
